Разпространение
На планина Пагайо е регистриран на надморска височина над 1800 м, оснвоно в централните части на върховете. Среща се поотделно или в малки групи с разпръснато разпространение.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
Общата му популация е сравнително малка поради ограниченото му географско разпространение и защото се среща на изолирани индивиди. Многогодишно тревисто растение, характеризиращо се като „джудже“, поради ниската си височина, която достига 12 см. Обикновено образува групи от няколко леторасти, тъй като има способността да се размножава и разширява чрез развитието на подземни части (столони). В основата на издънката му има листна розетка, като се вижда само централната жилка. Напротив, листата на стъблото са по-тесни, като горните са линейни или копиевидни. На върха на всяка издънка расте цвете. Цветовете се състоят от удължена тръбичка и пет прости дяла с интензивен син цвят, като размерът им е сравнително голям в сравнение с размера на цялото растение. Среща се в райони с голяма надморска височина (1800-2800 м н.в.) и цъфти от май до юли, в зависимост от надморската височина. Това е един от малкото видове, които цъфтят през пролетта в райони с голяма надморска височина, тъй като повечето растителни видове цъфтят през лятото. Името му се дължи на тази характеристика. По-конкретно, името verna идва от латинската дума ver, véris, което означава пролет и показва пролетния цъфтеж.
Не са наблюдавани действия, които да могат да доведат до намаляване на популацията. Въпреки това, всяко действие, въздействащо на района на върховете на планината Пагайо, вероятно ще намали популацията.
Природозащитно състояние
Заповед на президента 67/81 (F.E.K. 23 /A/ 30-01-1981) „За опазване на местната флора и фауна и определяне на процедура за координиране и контрол на техните изследвания“.
Природозащитен статут
Включен е сред растителните видове по Заповед на президента 67/81 (F.E.K. 23 /A/ 30-01-1981) „За опазване на местната флора и фауна и определяне на процедура за координиране и контрол на техните изследвания“. Освен това, той е посочен като „Други важни растителни видове на Гърция“ от Директива 92/43/EEC. Досега не е наблюдавано отрицателно въздействие върху популацията на планината Пагайо. Това може да се дължи на пролетния му цъфтеж, когато не се извършват вредни дейности.