Разпространение
Доста често срещан. Намира се на каменисти терени в субалпийските зони, в ливади по планинските върхове, както и в открити пространства в гори от кестен, дъб и бук и покрай пътищата, на големи надморски височини. Можем да гоо намерим от 600 м надм. вис., но по-често се среща на по-големи височини.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
Ще го намерим на големи групи. Многогодишно, тревисто растение, с голямо разнообразие в своите характеристики, достига до 30 см на височина. Листата му са яйцевидни, назъбени, с власинки по долната повърхност, като всички растат от основата, образувайки розетка. Цветовете са жълти, широки и тръбовидни, отворени на върха, по много събрани в съцветие на върха. Лечебната иглика е едно от първите растения, които цъфтят през пролетта и има специална естетическа стойност поради цветовете си, които излъчват характерен аромат на мед. Ето защо видът често се използва като декоративно растение. Това е едно от многото растения у нас с лечебни свойства, може би не толкова познато, колкото в страните от Централна Европа. Растението има слабителни, диуретични, антиоксидантни, противовъзпалителни, успокоителни и антиперспирантни свойства. Поради повишеното търговско търсене и митовете за продажните му цени се наблюдава нелегално и безконтролно събиране, особено в планините на Северозападна Гърция, което води до намаляване или дори изчезване на популацията. Това е растение, за което има търсене от европейските пазари поради свойствата му, но и поради използването на цветовете му като ядлива украса в салати и десерти, при приготвянето на конфитюри и за подсилване на аромата на алкохолни напитки.
Поради сравнително широкото си разпространение по склоновете на Пагайо, не се забелязват или констатират някакви непосредствени рискове или опасности, които да доведат до значително намаляване на популацията.
Природозащитно състояние
Незастрашен вид.
Природозащитен статут
Дадена е категория „LC – Незастрашен вид“ на Международния съюз за защита на природата (IUCN), което не означава неременно, че видът е в безопасност или че не трябва да бъде опазван. По-скоро означава, че за вида „не съществува непосредствен риск от изчезване, ако бъдат поддържани настоящите условия“. Не е предмет на особен национален или международен режим за опазване.