Жълтоуха водна змия

(Natrix natrix)
Жълтоухата (обикновена) водна змия е разпространена в Европа (без най-северните части), Северозападна Африка и Западна Азия (на изток до Байкал и Северозападна Монголия, на юг до Югозападен Иран).

Разпространение

Жълтоухата (обикновена) водна змия е разпространена в Европа (без най-северните части), Северозападна Африка и Западна Азия (на изток до Байкал и Северозападна Монголия, на юг до Югозападен Иран). В България видът е широко разпространен в цялата страна до 1 200-1 400 m н.в., като изключение до 2 000-2 100 m н.в. (в Беласица и Средна Стара пл.). Територията на страната е зона на припокриване на двата подвида – до 300 m н.в. преобладава N. n. persa, а над тази височина по-често се среща N. n. natrix.

Описание на вида (биологични и екологични особености)

Жълтоухата (обикновена) водна змия достига обща дължина до 140 cm у нас. Гръбната страна на тялото е сива, сиво-зелена или кафява, с или без по-тъмни петънца. Странично зад главата e с две светли петна (най-често жълти, по-рядко с оранжев отенък или бели). Коремната страна e с редуващи се бели и черни петна, като в задната част на тялото тъмните петна често се сливат. Младите не се различават по окраска от възрастните. При подвидът N. n. natrix гърбът е без светли надлъжни ивици, а при N. n. persa – с две светли надлъжни ивици. Видът обитава влажни места със сладка или слабо солена вода (блата, езера, язовири и микроязовири, реки, потоци, влажни ливади, влажни долове, заливни гори). Предпочита обрасли с растителност водоеми. Natrix natrix e дневен вид. Храни се предимно с водни жаби и по-рядко с риби. Ловува както във водата, така и на сушата. Поглъща жертвите си живи. При опасност бяга към водата. Копулацията е от края на април до началото на юни. Снася от май до юли от 5 до 35 (по изключение до 105) яйца с размери от 10х20 до 15х25 mm. За инкубирането на яйцата е необходима висока влажност. При ограничен брой подходящи за снасяне места десетки женски могат да снесат на едно и също място (намирани са струпвания до 4 000 яйца). Малките се излюпват от края на юли до началото на септември и са с дължина 11-14 cm. Местата за зимуване понякога са отдалечени до 2 km от летните местообитания. При улавяне жълтоухата водна змия рядко хапе, но изхвърля секрет с неприятна миризма.

Природозащитно състояние

Неизвестно.

Природозащитен статут

Жълтоухата (обикновена) водна змия (Natrix natrix) е защитен вид, включен в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature) – с категория „Слабо засегнат“ (LC) – Least Concern.

 

*Забележка: За описанията на земноводните и влечугите е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; Бисерков, В. (Редактор), 2007. Определител на земноводните и влечугите в България. София, Зелени Балкани, 196 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCNInternational Union for Conservation of Nature).