Вдлъбнаточел смок

(Malpolon insignitus,)
Разпространението на Malpolon insignitus, е на Адриатическото крайбрежие и южната част на Балканския полуостров , Предказвказието, Югозападна Азия и Северна Африка.

Разпространение

Разпространението на Malpolon insignitus, е на Адриатическото крайбрежие и южната част на Балканския полуостров , Предказвказието, Югозападна Азия и Северна Африка. В България се среща на югозапад, Източни Родопи, Дервентските възвишения, Странджа и Южното Черноморие до около 500 m н.в.

Описание на вида (биологични и екологични особености)

Вдлъбнаточелият смок достига размери от 157 cm. Между очите и до върха на носа (Rostrale) има надлъжна вдлъбнатина и над очите, горните краища са леко издадени навън, което придава характерен „намръщен“ вид на главата. В горната челюст, в задната и част има по един удължен зъб, свързан с отровни жлези. При възрастните индивиди гръбната страна е сиво-синкава или сиво-зелена, по-рядко кафеникава, без петна (или едва забележими). Коремът е светложълт или белезникав, по-често без петна (понякога има бледо кафеникави петънца). При младите гръбната страна е сиво-кафеникава, с тъмни напречни петна отгоре и по-малки отстрани. Коремът им е светъл с кафяви или оранжеви петънца; отстрани на шията и по долната повърхност на главата имат оранжеви или кафяви петънца, разделени от светли полета. Тези видове са с дневна активност. Ловуват на повърхността, по-рядко в дупки или под камъни, като често активно преследва жертвите си. При търсене на плячка или при напускане сутрин на убежището си, повдигат вертикално предната част на тялото и оглеждат околността. Хранят се с гущери и змии, по-рядко с гризачи, земеровки или малки птици. При улавяне на жертвата те се увиват около нея, захапва с отровни зъби и я поглъща след парализирането ѝ. Размножаването им не е добре проучено. Копулацията им е през май, а яйцеснасянето през юни-юли. Снасят около 5 до 20 яйца, според зависи от ареала, в който се намират. Предпочитат сухи, каменисти или песъчливи терени с ксерофитни треви и храсти. В Източна България се срещат на горски поляни и просеки в разредени широколистни гори.

Природозащитно състояние

Неизвестно.

Природозащитен статут

Вдлъбнаточелият смок е включен в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), също така е включен с категория „Слабо засегнат“ (LC) – Least Concern в списъка на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).

 

*Забележка: За описанията на земноводните и влечугите е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; Бисерков, В. (Редактор), 2007. Определител на земноводните и влечугите в България. София, Зелени Балкани, 196 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).