Сива водна змия

Видът е разпространен в Централна и Южна Европа (без западните части), източната част на Северна Африка и Южна Азия на изток до Северозападна Индия и Западен Китай. В България видът е широко разпространен в цялата страна до 1 000-1 100 m н.в.

Общата дължина достига до 140 cm у нас, а в други части на ареала и до 150 cm. Женските по-едри от мъжките, с малко по-къси опашки. Гръбната страна на тялото e сиво-кафява, зеленикаво-кафява, или жълто-кафява, с тъмни, слабо контрастни петна. Срещат се и напълно черни екземпляри (меланисти). Главата на сивата водна змия е с цвета на гърба, без петна; в задтилната област често с тъмно V-образно петно. Коремът е белезникав, жълтеникав или оранжев с тъмни (до черни) напречни петна, които често се сливат и образуват една или две надлъжни ивици; в редки случаи целият корем едноцветен (тъмносив или почти черен). Младите не се различават по окраска от възрастните. Сивата водна змия (Natrix tessellata) обитава скалистите участъци на морското крайбрежие, но най-често се открива в средните и долните течения на реките и в скалисти морски заливи. На брега се придържа в близост до водата, често на не повече от 20 m разстояние. Видът е дневен, като се храни предимно с риби (60% от храната) и земноводни (най-вече водни жаби и попови лъжички). Ловува в плитчините и в гъста водна растителност. Поглъща жертвите си живи. При опасност бяга към водата. Копулацията е от май до юни. Снася през юни-юли от 4 до 18 (рядко до 37) яйца с размери от 15х30 до 25х45 mm. За инкубирането на яйцата е необходима висока влажност. Малките се излюпват през юли-август и са с дължина 14-22 cm. При улавяне сивата водна змия рядко хапе, но изхвърля секрет с неприятна миризма и понякога изпада в мнима смърт.

Неизвестно.

Сивата водна змия (Natrix tessellata) е защитен вид, включен в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и Приложение II на Бернската конвенция. Видът е включен в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature) – с категория „Слабо засегнат“ (LC) – Least Concern. Видът е част от Приложение IV на Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и дивата фауна и флора местообитанията (Директива за местообитанията).

*Забележка: За описанията на земноводните и влечугите е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; Бисерков, В. (Редактор), 2007. Определител на земноводните и влечугите в България. София, Зелени Балкани, 196 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).