Шипоопашата костенурка

Видът е разпространен в Южна Европа – от североизточното крайбрежие на Испания до Босфора и на много от средиземноморските острови. На Балканския полуостров отсъства от големи пространства в Хърватска, Босна, Сърбия и Българска Добруджа; с единични популации в Румънска Добруджа. В България се среща в цялата страна, без североизточната ѝ част. В планините на Югозападна България е намирана до около 1 450 m н. в. Числеността е силно повлияна от човешката дейност. Само около 10% от популациите са в сравнително добро състояние – главно в подножията на планините в Югозападна България, Източните Родопи, Сакар и Странджа.

Опашката на шипоопашатата костенурка (Testudo hermanni) завършва с рогов шип. Дневен вид, като през пролетта и есента е активен почти целодневно, а през най-горещите месеци само сутрин и привечер. Храни се предимно с тревисти растения (главно бобови, сложноцветни и розоцветни), по-рядко с окапали плодове (черници, джанки и др.). Понякога с растителната храна поглъща и дребни безгръбначни животни (червеи, мекотели и др.). Копулацията е през април-май, по-рядко през късното лято (от края на юли до август и септември). От май до юли женските снасят на 2-3 пъти по 4-5 бели яйца, които заравят в изкопани от тях дупки по склонове с южно изложение. Малките се излюпват след 90–120 дни. Сухоземните костенурки зимуват в рохкава почва, обикновено на южни склонове, като се заравят на дълбочина до няколко десетки сантиметра. На повърхността излизат през април (по изключение в края на март). Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) обитава нископланински и хълмисти райони, най-често обрасли с разредени гори и храсти.

Неблагоприятно – незадоволително.

Шипоопашатата костенурка е защитен вид, включен в Приложение 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие и Приложение II на Бернската конвенция. Видът е включен в Червената книга на Република България (2015) с категория „Застрашен“ (EN) – Endangered, както в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature) – с категория „Потенциално застрашен“ (NT) – Near Threatened. Видът е включен в Приложение II и Приложение IV на Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и дивата фауна и флора (Директива за местообитанията).

*Забележка: За описанията на земноводните и влечугите е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; Бисерков, В. (Редактор), 2007. Определител на земноводните и влечугите в България. София, Зелени Балкани, 196 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).