Шипобедрена костенурка

Общото разпространение на вида обхваща Средиземноморските брегове на Европа и много от средиземноморските острови; на изток – до Западен Иран, Сирия и Северен Ирак. Среща се и по северното крайбрежие на Африка. На Балканския полуостров е разпространена в югоизточната му половина. В България се среща почти в цялата страна без северозападните ѝ части; там могат да бъдат намерени единични индивиди, пренесени от други места. В планините на Югозападна България е намирана до около 1300 m н. в. По долината на р. Струма се среща на север до гр. Земен (много рядка в Кюстендилското поле).

Шипобедрената костенурка (Testudo graeca) е дневен вид влечуго, като активността е най-висока през пролетта. На задната страна на бедрата има по един голям нискоконичен рогов шип с притъпен връх. В сравнение с шипоопашатата костенурка (Testudo hermanni) е значително по-мобилен вид и извършва по-дълги миграции. По време на летните горещини мигрира от откритите, сухи и припечни терени към по-влажни места (долове, крайречни горски и храстови формации). За зимуване се заравя в почвата обикновено на южни склонове. Храни се предимно с тревисти растения (различни сложноцветни и бобови, но и много други), по-рядко с окапали плодове (джанки, круши и др.). В менюто попадат и дребни безгръбначни животни. Копулацията е през април-май, рядко през есента. Полова зрялост настъпва след осмата година при мъжките и след десетата при женските. През май–юли сухоземната костенурка снася 2 или 3 пъти по 2 до 8 почти кълбовидни яйца, които зарива в дупки в почвата. Инкубацията продължава от 70 до над 100 дни. Продължителността на живота достига над 100 г. (в изкуствени условия). Обитава открити местности с тревна растителност, редки храсти и нискостеблени гори. Най-висока е плътността на популациите в окрайнините на широколистни гори, в разредени дъбови гори и в полустепни пространства с рядка храстова растителност. Среща се и по крайбрежни пясъчни дюни в близост до широколистни гори.

Неблагоприятно – незадоволително.

Шипобедрената костенурка е защитен вид, включен в Приложение 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие и Приложение II на Бернската конвенция. Видът е включен в Червената книга на Република България (2015) с категория „Застрашен“ (EN) – Endangered, както и в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature) – с категория „Уязвим“ (VU) – Vulnerable. Видът е включен в Приложение II и Приложение IV на Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и дивата фауна и флора (Директива за местообитанията).

*Забележка: За описанията на земноводните и влечугите е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; Бисерков, В. (Редактор), 2007. Определител на земноводните и влечугите в България. София, Зелени Балкани, 196 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).