Обикновена блатна костенурка

Обикновената блатна костенурка се среща в почти цяла Европа, но отсъства на много места в централните части на континента. Установена е на островите Сардиния, Корсика, Сицилия и на няколко гръцки острова. На юг достига до крайбрежието на Северозападна Африка, а на изток до Аралско море и Казахстан. Ареалът на вида достига много по-високи географски ширини в сравнение с всички останали сладководни и сухоземни костенурки. В България се среща в реките и стоящите водоеми в цялата страна. В планините е установена до 1 100 m н.в. (Лозенска планина).

Шията на обикновената блатна костенурка (Emys orbicularis) e с разпръснати жълти точки на тъмен фон. Мъжките обикновено с по-дълга и по-дебела опашка от женските. Обитава блата, мочури, язовири, напоителни канали, езера в пясъчни кариери, разливи, средните и долните течения на реките. Среща се и в полусолени бракични водоеми покрай морския бряг. Особено висока е числеността в рибарници и микроязовири, обрасли с папур, тръстика и дзука. Дневен вид, но активността му често продължава и след здрачаване, особено при пълнолуние. Почти цялото време прекарва във водата или като се пече на слънце на брега или върху паднали във водата дървета, купчини от мъртва водна растителност и отделни камъни. Силно привързан към водата вид, но понякога във влажни местообитания се отдалечава и на големи разстояния от нея. Храни се с водни безгръбначни животни (ракообразни, мекотели, водни насекоми), по-рядко с малки жаби, попови лъжички, риба (включително мърша). Храни се почти само във водата. При опасност незабавно се гмурка. В края на пролетта женските снасят от 3 до 18 (най-често 5-10) яйца. Снасянето е веднъж или два пъти на размножителен сезон, като яйцата се заравят в плитки гнездови камери по бреговете на водоемите. Зимува на дъното на водните басейни, които обитава и по-рядко – на сушата (ако водоемите пресъхнат през есента). Продължителността на живота в природата достига до около 40 години.

Неизвестно.

Обикновената блатна костенурка е защитен вид, включен в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и Приложение II на Бернската конвенция. Видът е в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature) – с категория „Потенциално застрашен“ (NT) – Near Threatened. Видът е включен в Приложение II на Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и дивата фауна и флора (Директива за местообитанията).

*Забележка: За описанията на земноводните и влечугите е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; Бисерков, В. (Редактор), 2007. Определител на земноводните и влечугите в България. София, Зелени Балкани, 196 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).