Разпространение
Леопардовият смок се среща по западното крайбрежие на Балканския полуостров, континентална и островна Гърция (вкл. Крит), Северна Македония, Южна България. Среща се още в Южна Италия, Сицилия, Малта, южното крайбрежие на Кримския полуостров и по западното крайбрежие на Турция. В България видът е установен в Петричко – Санданската котловина, в Кресненския пролом и около Созопол. Находището при Асеновград не е потвърждавано от около век и поти сигурно днес не съществува (Червена книга на България, 2015).
Описание на вида (биологични и екологични особености)
Леопардовият смок (Zamenis situla) е неотровна змия със средни размери. На дължина достига до около 100 cm, в редки случаи малко повече. Видът има атрактивна окраска. Гръбната страна е светлосива или светлобежова, с напречни червени петна с черен кант. Понякога петната частично се сливат и образуват две надлъжни ивици. Срещат се и екземпляри с две ясно разграничени, успоредни червени ивици с черен кант. Главата е светла с характерно тъмно напетняване. От задния край на устата до теменната област има по една тъмна ивица. Пред очите има една дъгообразна черна ивица, а под очите – по едно вертикално тъмно петно. Коремът може да е светъл с тъмни петна (или надлъжна тъмна ивица) или тъмносив – до почти черен. Предимно нощно активен е. Храни се с дребни гризачи и насекомоядни бозайници, които обикновено улавя в подземните им убежища. Рядко се храни с новоизлюпени птици и гущери. Задушава жертвата като се увива около нея. Копулацията е през май. Снася 2-5 яйца, най-често през първата половина на юли. Половата зрялост настъпва на третата или четвъртата година. Обитава сухи, топли терени, главно скалисти и каменисти, с добре развит микрорелеф и преходносредиземноморска тревиста и храстова растителност. У нас е намиран до около 650 m н.в. Но в други части на ареала си се намира до 1600 m н.в. (данни IUCN).
Природозащитно състояние
Неизвестно.
Природозащитен статут
Леопардовият смок (Zamenis situla) е защитен вид, включен в Приложения 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и Приложение II на Бернската конвенция. Видът е включен в Червената книга на Република България (2015) с категория „Застрашен“ (EN) – Endangered, както и в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature) – с категория „Слабо засегнат“ (LC) – Least Concern. Видът е включен в Приложения II и IV на Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и дивата фауна и флора местообитанията (Директива за местообитанията).
*Забележка: За описанията на земноводните и влечугите е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; Бисерков, В. (Редактор), 2007. Определител на земноводните и влечугите в България. София, Зелени Балкани, 196 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).