Разпространение
В Европа видът е разпространен в земите по Западното крайбрежие на Балканския полуостров, Малта, континентална и островна Гърция, Северна Македония, югозападния ъгъл на България, Източните Родопи, югозападните брегове на Каспийско море. В Азия видът се среща в Турция, кавказките страни, Северозападен Иран, Северен Ирак, Туркменистан, източните брегове на Средиземно море, Йордания, Синайския полуостров. В България, видът се среща само в Петричко – Санданската котловина, южната половина на Кресненския пролом и в Източни Родопи при Маджарово. В България се среща до около 700 m н.в.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
Общата дължина достига до 110 cm у нас, а в други части на ареала и до 130 cm. Главата на котешката змия е триъгълна, ясно разграничена от тялото. Обикновено е с тясно тъмно петно в тилната област. Очите са сравнително малки, с вертикална зеница. Гръбната страна е сиво-бежова, с едри тъмни петна. Коремът е белезникав или жълтеникав, с много тъмни петънца. Видът е нощен. През деня излиза много рядко (рано сутрин или на смрачаване). Храни се с гущери, рядко с дребни гризачи и новоизлюпени птици. Дълбоко навътре в устата има отровни зъби, с които умъртвява плячката си. Смята се, че видът не е опасен за човека. Снася 6 – 9 яйца най-вероятно през юни-юли. Малките по окраска не се различават от възрастните и се излюпват през септември. Размножаването у нас не е добре проучено. Отлично се катери по скали, стени на постройки и други. Видът обитава предимно сухи скалисти и каменисти места с рядка тревиста и храстова растителност. Среща се и в силно песъчливи, равнинни места. Отделните популации са напълно изолирани по между си.
Природозащитно състояние
Неизвестно.
Природозащитен статут
Котешката змия (Telescopus fallax) е защитен вид, включен в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и Приложение II на Бернската конвенция. Видът е включен в Червената книга на Република България (2015) с категория „Уязвим“ (VU) – Vulnerable, както и в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature) – с категория „Слабо засегнат“ (LC) – Least Concern. Видът е включен в Приложение IV на Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и дивата фауна и флора местообитанията (Директива за местообитанията).
*Забележка: За описанията на земноводните и влечугите е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; Бисерков, В. (Редактор), 2007. Определител на земноводните и влечугите в България. София, Зелени Балкани, 196 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).