Ивичест смок

Видът е разпространен в Италия, цялото западно крайбрежие на Балканския полуостров, западната половина на Гърция и много от гръцките острови, Северна Македония и югозападния ъгъл на България. В България, ивичестият смок е установен само в Петричко-Санданската котловина, долината на река Струмешница и южната половина на Кресненския пролом. В равнинните части на Петричко-Санданската котловина видът е почти унищожен поради големия дял на обработваемите площи и е останал предимно в подножието на околните планини и някои островно разположени скалисти възвишения. В Кресненския пролом е откриван до 600 m н.в. Извън България се среща и на по-висока надморска височина.

Гръбната страна на ивичестия смок при възрастните е жълто-кафява с четири тъмнокафяви (до черни) надлъжни линии. Главата отгоре е кафеникава. От окото до задния ъгъл на устата има по една тъмна (до черна) ивица. При младите гърбът е светъл, с едри напречни тъмни петна. По страните на тялото има един или два надлъжни реда по-дребни петънца. Главата е с контрастни петна в тилната област и ясно изразена тъмна ивица от окото до задния край на устата. Коремът е светъл с тъмни петна (понякога се сливат с две надлъжни ивици) или кафеникав с белезникави петна. При дължина над 50 – 60 cm окраската започва да се променя – петната стават по-светли и се появяват надлъжните тъмни линии, които първоначално са прекъснати. Еднометровите екземпляри обикновено са с напълно ивичеста окраска, но петната все още личат. Достига до 180 и рядко до 200 cm дължина. Копулацията е през май. През втората половина на юни – началото на юли снася от 5 до 14 яйца. Малките се излюпват след 1,5 – 2 месеца. Полово зрели стават на третата или четвъртата година. Ивичестият смок е дневен и не е отровен вид. Храни се главно с птици и яйцата им, по-рядко с гризачи, а понякога с новородени зайчета, таралежчета и новоизлюпени сухоземни костенурки. Ловува на повърхността, в хралупи или в дупки на гризачи. Много добре се катери по дърветата. Задушава жертвата като се увива около нея. Видът обитава предимно нискостъблени гори и храсти в скалисти и други места с добре развит микрорелеф, на огрявани от слънцето склонове. Обича сухи и каменисти терени, с добре развит микрорелеф.

Неблагоприятно-незадоволително.

Ивичестият смок е защитен вид, включен в Приложения 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и Приложение II на Бернската конвенция. Ивичестият смок е включен в Червената книга на Република България (2015) с категория „Застрашен“ (EN) – Endangered, както и в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature) – с категория „Почти застрашен“ (NT) – Near Threatened. Видът е включен в Приложения II и IV на Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и дивата фауна и флора местообитанията (Директива за местообитанията).

*Забележка: За описанията на земноводните и влечугите е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; Бисерков, В. (Редактор), 2007. Определител на земноводните и влечугите в България. София, Зелени Балкани, 196 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).