Дъждовник

Дъждовникът е разпространен в Южна и Средна Европа, Северна Африка и северните части на Близкия изток. Североизточната граница на ареала му преминава през южната част на Дания, Южна Полша и Карпатите, а източната достига до Иран.

В България се среща в почти всички планински и гористи места в страната, с изключение на Странджа и Сакар. Не се среща в Тракийската низина, Добруджа и в по-голямата част от Дунавската равнина. В планините обикновено достига до около 1 600 m н. в., но е намиран и на 2 350 m н. в. в Пирин. В планините обикновено достига до около 1 600 m н. в., но е намиран и на 2 350 m н. в. в Пирин.

Най-големият от трите вида саламандри в Гърция. Местната популация е по-малко от 2% от националната. Природозащитният статус на местната популация, която не е изолирана в по-широкия си ареал на разпространение, се счита за задоволителен. В района видът се среща във влажни широколистни гори, предимно букови, но и други широколистни видове, с потоци и реки, предимно в северните склонове, като се възползва от влажността на горския под.

Дъждовникът достига дължина с опашката до 15–18 cm. Отровните жлези на главата са добре развити и видими, а крайниците са сравнително къси и масивни. Гръбната страна на тялото е черна, с различни по форма и големина жълти или жълто-оранжеви петна, Коремът на вида е черен, рядко тъмносив. Ларвите са с добре развити външни хриле и заоблен опашен плавник и най-често са светлосиви до черни, с малки петънца по гръбната страна. С нарастването им постепенно се оформят и жълтите петънца. При силно раздразнение кожните жлези на дъждовника отделят бял секрет, който предизвиква парлив ефект при допир с лигавици и открити рани по кожата.

Нощно активен вид, но при влажно и дъждовно време проявява и дневна активност. Дъждовникът е силно влаголюбив и е привързан към широколистните и особено към старите букови гори. Почти целия си живот прекарва на сушата, с изключение на ларвния стадий. Обикновено е активен от април до ноември, но при топло и дъждовно време може да бъде наблюдаван и през зимните месеци. Възрастните се хранят предимно с голи охлюви, дъждовни червеи и бавно подвижни членестоноги и други, а ларвите – с дребни ракообразни и насекоми.

Оплождането на вида става на сушата през есента, като женската може да ражда няколко пъти в подължение на 2-3 години след това. Причината е, че сперматозоидите могат дълго време да запазват оплодителната си способност в яйцепроводите. Женските раждат напълно развити ларви, потапяйки се във водата. Метаморфозата обикновено настъпва след 2-3 месеца, но може да се проточи и над година в студени и сенчести водоеми.

Основните заплахи за вида са деградацията и унищожаването на местообитанията му, неправилното стопанисване на горите и замърсяването на водните местообитания за размножаване с агрохимикали. Освен това смъртността от пътни превозни средства може да бъде заплаха за вида.

Най-малка загриженост.

Защитен съгласно Директива 92/43/EEC (Приложение ΙII) и Бернската конвенция (Приложение ΙΙ). Включен в списъка с най-малка загриженост в Гърция и в Европа, съответно от гръцката Червена книга и IUCN.