Разпространение
Често срещан вид, срещащ се в по-голямата част от планината Пагайо, главно в райони с ниска и средна надморска височина, до 1600 м н.в. Мечовата трева, или иначе балсамовата трева, се свързва с лечението на рани от мечове. Расте по сухи земи, слънчеви места, изоставени ниви, край пътища и сечища в гори и храсти.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
Има голям брой индивиди в планината Пагайо. Това е многогодишно тревисто растение, със здраво изправено стъбло, високо до 80 см. Той е разклонен към върха си, има две противоположни, ъглови изпъкнали линии. Листата са обратно яйцевидни, разположени срещуположно по двойки, с няколко повърхностни черни жлези и разпръснати полупрозрачни петна, на които видът дължи името си (perforatum = перфориран). Жълтите с видими черни петна цветове, образуват широки съцветия по върховете на клоните. Страхотно лечебно растение със свойства, познати както в Древна Гърция, така и в Рим. Маслото от цъфтящите му филизи се приготвя, като се поставят в зехтин и сместа се оставя на слънце за около четиридесет дни. С течение на времето маслото става наситено червено. Използвано е като аналгетик при мускулни болки, ревматизъм и главоболие. Счита се за подходящо за лечение на промени в менопауза, които водят до раздразнителност и тревожност. Проучванията показват противоракови, антиоксидантни, антидепресантни и антиепилептични ефекти. Също така в древността се споменава използването му при приготвянето на мехлем, който контролира миризмата на мъртви тела; следователно мумифицирането се нарича още балсамиране.
Поради относително широкото си разпространение на планината Пагайо, не са наблюдавани конкретни заплахи и натиск, които биха могли да доведат до значително намаляване на популацията. Въпреки че се събира с цел направата на масло за мечове, популацията не изглежда да намалява.
Природозащитно състояние
Най-малко застрашен.
Природозащитен статут
Поставен от IUCN в категорията „LC-най-малко застрашен“, което не означава непременно, че видът е в безопасност или не трябва да бъде защитен. Това по-скоро означава, че видът „не е в непосредствен риск от изчезване, ако се поддържат настоящите условия“.