Разпространение
На Пагайо растението е описано в зоната с по-висока надморска височина, над 1700 м. Не би било изненада обаче да се открие и на по-малка надморска височина, в открити пространства в букови гори и на подходящи скалисти места.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
Популацията на вида на планината Пагайо е доста голяма. Многогодишно тревисто растение, високо до 50 см, окосмено и с няколко клона, излизащи от основата му. Характерни са и листата му, които са разнообразни като тези на папрат (перести според ботаническата терминология) или с вторични разклонения (2-перести). Листните дялове са продълговати или тясно елипсовидни (широчина 0,5-2 мм), с леко подгънати краища. Цветовете са групирани в 10-35 (съцветия), които се появяват в крайната (горната) част на стъблата. Венчето, образувано от венчелистчетата, е синьо. Името на рода Veronica е дадено от Чарлз Линей (1707-1778). Въпреки това, има различни версии за произхода на името. Според някои името може да произлиза от древногръцкото име Vereniki, от перифраза на латинската дума Velonica, която от своя страна идва от групата на населението Velones на Испания, или може да идва от латинската дума ver, означаваща пролет, т.к. видовете от рода цъфтят през пролетта. Среща се в сухи, каменисти пасища или в открити горски пространства, на надморска височина до около 2000 м. Понякога може да вирее често на относително ниска надморска височина (около 850 м). Обикновено предпочита варовикови геоложки субстрати, докато по-рядко се среща върху шисти или серпентин. Ще го видим в цъфтеж от края на май до юли.
Засега не е констатирана опасност за популацията на вида на Пагайо. Въпреки това, поради относително ограничената зона, в която се разпространява, тя може да бъде застрашена. Проекти, които могат да бъдат планирани в горната височинна зона на Пагайо, могат да доведат до намаляване на популацията.
Природозащитно състояние
–
Природозащитен статут
Няма национален или международен Природозащитен статус.