Разпространение
Сравнително широко разпространен в Пагайо. Среща се на сухи места в планински ливади, каменисти обрасли с храсти терени и покрай пътищата, на височини между и 1300 метра надморска височина.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
Вид доста широко разпространен, но с относително малък брой растения в местата, където се среща. Обикновено е двугодишно или многогодишно тревисто растение. Откроява се с изправеното си (високо до 90 см), рядко разклонено цветоносно стъбло, което е силно лепкаво и покрито с жлезисти власинки. Неговите листа са с дълги дръжки, срещуположно разположени и яйцевидни, широки, с назъбени ръбове и са покрити, особено младите растения, със сребристобели, меки, дълги, гъвкави, усукани власинки. Големите му цветове са бели, с малки червеникави власинки и разпръснати жлези. Цветовете са подредени в групи от 4-6, образуващи вертициластри. Под всеки вертициластър се намира малък зелен листоподобен прицветник. Структурно цветето е характерно, тъй като е с 2 устни. Горната устна, която е много по-дълга от долната, е притисната и изпъкнала, докато долната е разделена на три дяла (представете си я като заоблени деления на долното венчелистче). Цъфти от май до август. Принадлежи към Lamiaceae, семейство растения, което включва видове, използвани в готвенето (като риган, мента, босилек), за фитотерапия (като градински чай, мурсалски чай) и ароматерапия (като лавандула, мащерка, розмарин). Въпреки че видовете от рода Salvia са били използвани в народната медицина, готвене и парфюмерия, употребите на този вид са ограничени. Известни са само неговите антиоксидантни и антибактериални свойства.
Поради сравнително широкото си разпространение по склоновете на Пагайо, не се забелязват или констатират някакви непосредствени рискове или опасности, които да доведат до значително намаляване на популацията.
Природозащитно състояние
–
Природозащитен статут
Няма национален или международен Природозащитен статус.