Разпространение
Среща се по ливади, поляни, редки храсти и горски покрайнини. Обикновено се наблюдава на ниска и средна надморска височина на планината, въпреки че е регистриран и на по-високи височини (приблизително 1650 м н.в.).
Описание на вида (биологични и екологични особености)
Златният минзухар“ образува големи колонии на връх Пагайо. Той е малък по размери геофит, като надземната му част загива през неблагоприятния сезон. Неговите органи за оцеляване са под формата на малък летораст и луковица, защитени под повърхността на почвата. Листата му, групирани по 3-5 (-6), имат власинки и се подават по време на цъфтеж. Цветовете му са златистожълти, с жълти прашници и жълт до оранжево-червен стил, който е разделен на три части. Това е едно от първите растения, които цъфтят (февруари-април), понякога още когато земята е покрита със сняг. Растенията могат да пробият леда и да се появят на повърхността, наслаждавайки се на кратката продължителност на дневната светлина, и те го правят, като работят като нагревател. Учените го наричат топлинно дишане; резултат от използването на фотосинтетичен материал, съхраняван в подземни луковици през предходната година. Цветята с повишена температура не само могат да проникнат през леда, но и да поддържат силен метаболизъм и най-удивителното висока температура, като по този начин се превръщат в „топли убежища“ за насекоми, които ги използват за храна, подслон и чифтосване. Тези организми създават отлична връзка, ситуация, в която и двете страни печелят. Свойствата на златния минзухар са същите като на добре познатия култивиран шафран (C. sativus).
Поради относително широкото разпространение на планината Пагайо, не са наблюдавани или докладвани особени заплахи и натиск, които биха могли да доведат до значително намаляване на популацията.
Природозащитно състояние
–
Природозащитен статут
Няма национален или международен природозащитен статут.