Пърнар

Общото разпространение на пърнара е по: Средиземноморието, Португалия. В България се намира северната граница на разпространение на вида. Открива се в Струмската долина, южно от Кресненското дефиле – в полите на Малешевска планина при с. Каменица и южното подножие на Пирин – източно от р. Пиринска Бистрица, в района на с. Калиманци (южните склонове на хълма Св. Илия) и край селата Петрово, Кулата и Ново Ходжово. Единични индивиди се срещат и в долината на р. Места – между Гърмен и Дебрен, Гоцеделчевско. Установен е и в Източните Родопи – край с. Средна Каялоба, където се смята, че е засаден от хора; 90–850 m н. в.

Това е доминиращият вид храсти, които заемат голяма част от площта на планината Пагайо. Високите стари дъбове в близост до манастира Ейкосифоиниса са важни характеристики на пейзажа. Това е свещено горско насаждение, запазено и до днес, тъй като не е страдало от събиране на дърва за огрев или други значителни нарушения.

Това е вечнозелено, бавно растящо дърво, високо 12-15 м. В района обикновено е храстовидно. Листата са твърди, кожести, обикновено голи на двете повърхности, широко яйцевидни или продълговати, с вълнообразни ръбове, бодливи или гладки. Плодът (ядката) на пърнара е кафяв (узрял), цилиндричен, заобиколен от дървена бодлива чаша в основата си. Плодовете узряват за две години (септември – ноември) и падат веднага след това. Това е вид от средиземноморския басейн, най-разпространеният вид дъб в региона, с особено голяма диапазон на надморска височина и ареал на екологично разпространение. Олиготрофен, термофилен, фотофилен и устойчив на суша, пърнара може да расте в няколко геоложки субстрата. Той е ключов компонент на вечнозелените формации на средиземноморските и субсредиземноморските храсти (маквис и псевдомаквис), често доминиращ, в зависимост от условията, в гъсти формации. Той е разработил специални механизми, за да оцелее в сухите средиземноморски климатични условия; дълбоки корени, кожести листа с бодливи ръбове, способност за създаване на млади издънки веднага след рязане или след пожари. В миналото важна стопанска роля е имало и събирането на листа с червени издатини (галли) „принокукия“, които са били използвани за боядисване на нишки в светлочервен цвят. Цветът идва от женските индивиди на насекомото Kermes ilicis (от което произлиза общото си име на много езици (Kermeseiche, Kermes oak) и което образува „принокукия“. Теофраст не пропусна да спомене тези галли, които обаче той погрешно смята за вид плод, докато Диоскорид се позовава на „багрило зърно“, описвайки пърнара. За да се прецени стойността на това багрило, би било достатъчно да се спомене, че името на цвета „червен“ е получено от зърната, от които е произведено багрилото. Тази боя, известна по-късно като „кармъзъ“, е била използвана за боядисване на вълна, кожа и копринени тъкани. При това цената на боята е била доста висока, така че се е смятала за привилегия на богатите хора.

Защитен вид съгласно Червената книга на Република България.

Quercus coccifera e защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), включен в Приложение 3 на закона. Включен е в Червената книга на Република България (2015) с категория „Застрашен“ (EN) – Endangered, както и в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature) – с категория „Слабо засегнат“ (LC) – Least Concern.

Видът формира природно местообитание „Храсталаци и ниски гори от пърнар (Quercus coccifera)“, което също е включено в Червената книга на Република България (2015) с категория „Kритично застрашено“.

Пърнарът е поставен от IUCN в категорията „LC-най-малко застрашен“, което не означава непременно, че видът е в безопасност или не трябва да бъде защитен. Това по-скоро означава, че видът „не е в непосредствен риск от изчезване, ако се поддържат настоящите условия“. Дървесните образувания на вида представляват местообитание с национално значение 934A: Гори от Quercus coccifera в Гърция.

*Забележка: За описанията на растенията е използвана информация от: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ, София; Определител на растителните видове за оценка на гори с висока консервационна стойност, София, WWF – България, 145 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).