Планинска раменка

Това е рядко бобово растение, което се среща локално в планините Парнас, Гиона, Кисавос, Атон, Пагайо, Менойкио, Орвилос и Фалакро. Глобалното му разпространение включва Източните Алпи и планините на Балканския полуостров. На планина Пагайо е регистриран на надморска височина над 1600 м и до най-високите върхове на планината. На определени места може да бъде сравнително често, въпреки че обикновено се срещат изолирани индивиди.

На планината Пагайо не е регистрирана особено голяма популация от този вид. Това е многогодишно растение с твърди стъбла. Листата му са сложни, състоящи се от множество листчета, малки, елипсовидни или продълговати и с власинки на двете повърхности. Цъфтежните стъбла са изправени и имат цветя на върха си, събрани в гъсти групи, наречени глави. Венчето е дълго около 1 см, на цвят червено до лилаво. Плодът му е типично бобовиден, с дължина 5 мм. Видът принадлежи към семейство бобови, което включва много ядливи и фуражни видове (например боб, грах, детелина). Всички видове от семейството образуват симбиотична връзка с азотфиксиращи бактерии и по този начин обогатяват почвата с азот, като по този начин подобряват почвеното плодородие. Този вид вирее в скалисти или каменисти места на голяма надморска височина и в субалпийски тревни площи на надморска височина от 1600 до 2250 м. Среща се изключително във варовика, като цъфти през лятото, през юни и юли.

Въпреки че популацията на планината Пагайо не е много голяма, не е застрашена от антропогенни или други фактори. Като вид фуражно растение, той потенциално може да бъде повреден и ограничен от прекомерна паша, което обаче не е наблюдавано досега.

–

Няма национален или международен природозащитен статут.