Разпространение
Обича скалисти места, където може да се види в планински райони. Намира се в различни места на надморска височина над 1 200 m н.в., в субалпийски тревни площи, скалисти склонове и поляни в букови гори.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
Това е многогодишно, матобразуващо (на земята) растение, леко вдървесено в долната си част. Листата са много малки, обикновено елипсовидни, с прилистници на възлите (по две на всеки възел), които са ципести и копиевидни. Цветовете му са малки (по-малко от 3,5 мм!), почти скрити в – двойно по-дълги – сребристи и почти прозрачни прицветници. Описан е през 1968 г. и е посветен на Карл Хайнц Рехингер, който го записва за първи път през 1936 г. на планината Орвилос (префектура Серес). Среща се по каменисти места в субалпийски и алпийски поляни, винаги върху варовик. Тъй като много малко растения могат да издържат на екологичните условия на предпочитаните от тях места, завършва жизнения си цикъл без особена конкуренция. Цъфти от края на юни до август.
Въпреки че районът му на разпространение на планината Пагайо е доста ограничен, не е застрашен от антропогенни или други фактори.
Природозащитно състояние
Заповед на президента 67/81 (F.E.K. 23 /A/ 30-01-1981) „За опазване на местната флора и фауна и определяне на процедура за координиране и контрол на техните изследвания“
Природозащитен статут
Включен е сред растителните видове по Заповед на президента 67/81 (F.E.K. 23 /A/ 30-01-1981) „За опазване на местната флора и фауна и определяне на процедура за координиране и контрол на техните изследвания“. Освен това, той е посочен като „Други важни растителни видове на Гърция“ от Директива 92/43/EEC. Въпреки малката си популация, която е свързана с района на подходящите микро-райони, не се счита за застрашен.