Разпространение
Може да се намери в различни райони около планината Пагайо, като разпръснати индивиди или на малки групи от индивиди. Обикновено смесен с други широколистни видове, главно дъбове, и се среща на височини между 600 и 1600 м.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
Широколистно дърво с височина до 20 m, което поради човешки влияния (например сеч) често може да се прояви като храст. Листата яйцевидни до продълговато-яйцевидни, дълги 4-9 см, със силно назъбени ръбове. Лъскави, тъмнозелени от горната страна, светлозелени от долната страна. Женските и мъжките цветове образуват отделни групи (реси), които се появяват през пролетта (април-май). Плодът е с овална форма, затворен във вътрешността на мехуроподобна обвивка, която прилича на белезникава торбичка. Плодовете узряват през лятото (юли). Често се среща на групи по каменисти склонове, обикновено върху варовик и в стабилизирани седиментни образувания (камъни, малки скали), които са били преместени от гравитацията. Дървесината му е много тежка и твърда, което я прави трудна за обработка, но е отлично гориво. В миналото е бил широко използван в индустрията поради високата си механична якост, докато в последно време е често срещан в арборикултурата и парковете. Способността му да обитава сухи и сравнително безплодни райони го прави идеален вид за възстановяване на каменисти и нарушени райони.
Не е застрашен от човешки или друг вид фактори.
Природозащитно състояние
–
Природозащитен статут
Ostrya carpinifolia не е обект на национален или международен природозащитен статут. Храсталаците, които образува с Carpinus orientalis обаче са типични хабитати от тип местообитание 925A: „Гори от Ostrya carpinifolia, Carpinus betulus и смесени топлолюбиви гори“. Основните заплахи са свързани с интензивните сечи, последиците от интензивната паша и в по-малка степен с горските пожари.