Обикновен риган

В обрасли с храсти райони, редки гори, пусти каменисти терени и край пътищата. Разпространен е от най-ниската надморска височина на планините до приблизително 1,500 м надм. вис. и по-рядко до 1,700 м.

Разпръснато и локално широко разпространено. Това е многогодишно тревисто растение. Стъблата са изправени или възходящи, рядко окосмени, високи до 70 см. Листата са срещуположни, с малки дръжки, яйцевидни до елипсовидни, с редки власинки и видими жлези. Цветовете са разположени в гъсти съцветия в горната част на стъблата. Чашката и венчето са с гъсто видими жлезисти точки. Венчето обикновено е розово. Риганът предпочита добре осветени места и е устойчив на суша. Цъфти от юли до септември. Той е ароматно, лечебно и пчеларско растение, служи и за овкусяване. Това е най-популярната подправка в средиземноморските страни, използвана за овкусяване на меса на скара и сосове. Етеричното му масло дава много висок добив и се използва в парфюмерията и фармакопеята, а след изсушаване се използва и като овкусител. Действието му се счита за тонизиращо, отхрачващо, диуретично, слабително, като еменагога, против псориазис, антиепилептично и успокояващо за храносмилателната система. Съдържанието му на феноли и флавоноиди му придава силен антиоксидантен ефект. В народната медицина екстрактът от листата му (масло от риган) се счита за ефикасно противовъзпалително средство за ушите.

Въпреки, че се събира, за популацията в Пагайо не се отчитат опасности. Той е широко разпространен и поради това не е застрашен от голямо намаляване на популацията или разпространението му.

Незастрашен вид.

На ригана е дадена категория „LC – Незастрашен вид“ от Международния съюз за защита на природата (IUCN), което не означава непременно, че видът е в безопасност или че не трябва да бъде защитаван. По-скоро означава, че „не е в непосредствен риск от изчезване, ако се поддържат настоящите условия“. Няма национален или международен Природозащитен статус.