Мразовец

(Colchicum bivonae )
Често срещано в планината Пагайо. Геофит с подземна грудколуковица заобиколена от ципести, често ароматни обвивки, червеникаво-кафяви на цвят.
Sophia Siggiridou_Kostas Vidakis, MSc

Разпространение

Сравнително често срещан вид, срещащ се по сухи, каменисти места, храсти от хвойна, поляни в дъбови и широколистни гори, покрай пътища, нарушени местообитания, от най-ниските планински височини до 1250 м н.в. (1 550), като понякога може да се намери до дървесната линия.

Описание на вида (биологични и екологични особености)

Често срещано в планината Пагайо. Геофит с подземна грудколуковица заобиколена от ципести, често ароматни обвивки, червеникаво-кафяви на цвят. Мразовецът на Бивона, кръстен в чест на сицилианския ботаник Антонино де Бивона-Бернарди, има най-големите и впечатляващи цветове от всички останали видове от рода в Гърция – мозаични, като върху горната повърхност на еднородните чашелистчета и венчелистчета на цветето се оформят малки неправилни форми, с по-интензивен или по-мек нюанс, така че да създават впечатление за „мозайка“. Цветовете и листата излизат директно от луковицата. Неговите 5-12 листа с еднаква дължина, които се появяват през следващата пролет, са леко усукани, със заоблен връх. Цъфти от септември до средата на ноември. Мразовецът произвежда токсичен алкалоид, колхицин. Лечебната му стойност е известна в медицината още от древността. Използван е от векове за лечение на ревматични болки и подагра и е бил използван като слабително. През последните три десетилетия се използва при рецидивиращ перикардит, като същевременно е една от основните съставки на лекарствата, използвани за лечение на COVID-19. Името на растенията идва от Колхида, древен град в днешна Грузия, на източния бряг на Черно море, може би най-известен с мита за похода на аргонавтите. Казват, че Медея, класическата отровителка на гръцкия мит, убила децата си в Колхида с такава отрова. Нямаше записани данни за инцидента и затова сме „оплетени“ в митове. Известно е обаче, че всички видове от тези растения са силно токсични, с прояви на отравяне, подобни на тези на арсена.

Поради относително широкото разпространение на планината Пагайо, не са наблюдавани или докладвани особени заплахи и натиск, които биха могли да доведат до значително намаляване на популацията.

Природозащитно състояние

Природозащитен статут

Няма национален или международен природозащитен статут.