Разпространение
Досега е регистриран над 800 м надморска височина. Въпреки че не образува големи колонии, се среща спорадично в различни местообитания, което го прави сравнително лесен за локализиране.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
Общият размер на популацията на планината Пагайо е доста голям. Това е многогодишно тревисто растение, без стъбло. Листата са сложни, състоящи се от множество малки листчета (повече от 8 чифта), кръгли до продълговати, с редки власинки на горната повърхност, голи отдолу. Цветоносни дръжки с дължина, приблизително съответстваща на тази на листата, и съцветия, състоящи се от 7-30 цвята. Цветовете се характеризират с лилаво или червено венче, по-рядко белезникаво. Плодът е характерен; има форма на боб и е леко изпъкнал, рядко полукръгъл, с дължина 4,5 см. Видовете от рода Astragalus са споменати от Диоскорид, който им е дал името αστράγαλος, съставено от думите αστήρ (звезда) и γάλα (мляко), указващи формата и цвета на цветовете на един или някои от видовете от рода. Древните са приписвали на видовете от рода свойства, положителни за добитъка. По-специално, те вярвали, че когато тези растения бъдат изядени от пасищни животни, особено от кози, те ще увеличат производството на мляко. Името на този вид идва от френския град Монпелие, в Южна Франция, район, където е открит за първи път. Това е средиземноморско растение, широко разпространено в Гърция, където се среща по скалисти места, пасища, храсти и край пътищата, от морското равнище до 1200 или дори 1800 м надморска височина. Цъфти от април до юни, в зависимост от надморската височина. Благодарение на красивите си съцветия има естетическа стойност и се използва като украса в различни страни.
Поради относително широкото си разпространение на планината Пагайо, не са наблюдавани конкретни заплахи и натиск, които биха могли да доведат до значително намаляване на популацията.
Природозащитно състояние
–
Природозащитен статут
Няма национален или международен природозащитен статут.