Разпространение
Намира се в скалисти и каменисти места, дерета и субалпийски ливади, на надморска височина между 600 и 1900 м.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
Многогодишно тревисто растение, вдървесено в основата, гъсто покрито с малки, меки сивкави власинки. Листата в основата на растението са много тесни, линейни или обратно ланцетни. Цветоносни стъбла, няколко, изправени до 40 см. Съцветие с 3-9 цвята. Венчелистчетата обикновено са вълнообразни, с телесен цвят или жълтеникаво-лилави или дори по-рядко жълтеникави. Плодът е удължен, с дължина повече от 3 пъти по-голяма от ширината и се разделя при узряване по две клапи. Между двете клапи има мембранна преграда (фалшив септум), в която се намират семената. Цъфти от май до юли, в зависимост от надморската височина. Това е едно от растенията, които имат способността да абсорбират голяма концентрация на олово от околната среда, натрупвайки го в корените и леторастите си.
Поради относително широкото разпространение на планината Пагайо, не са наблюдавани или докладвани особени заплахи и натиск, които биха могли да доведат до значително намаляване на популацията.
Природозащитно състояние
–
Природозащитен статут
Няма национален или международен природозащитен статут.