Лопен

Видът е ендемичен за планините на Източна Македония. За пръв път е бил събиран през 1936 в Пагайо от австрийците Карл-Хайнц Рехингер и Фрида Рехингер-Мозер, на което дължи наименованието си. Вирее в планински места между 1,500 и 1,900 метра надморска височина, по каменни склонове, покрай пътища, в открити пространства сред гори и храсти, както и по скалисти места в планински (субалпийски) пасища.

Доста често срещан в субалпийските пасища на планината. Двугодишно, здраво тревисто растение, до 30-65 см, с постоянни, меки, гъвкави, бели до жълтеникави, усукани власинки. Листата в основата са продълговати, със заострен връх, недобре очертани назъбени ръбове и клиновидна основа. Листата на стъблото, от най-ниските до най-високите, са по-малки по размер, горните са приседнали, яйцевидни, леко заострени. Неговите яркожълти цветове се намират в крайни съцветия, много гъсти и обикновено без разклонени. Съцветието е белезникаво, частично окосмено, каквато е външната страна на цветовете му. Тичинките са пет и имат оранжеви прашници и жълти космати нишки. Латинското име на рода (Verbascum) произлиза от „barbascum“ (брада), която наподобява космите на листата му. Видовете от рода Verbascum са известни със своите лечебни свойства, главно за лечение на астма. Масло от цветовете на някои видове се е използвало за лечение на ушни инфекции.

Въпреки че вирее на големи надморски височини в ограничени местообитания би могло да намали размера на популацията.

–

Няма национален или международен Природозащитен статус.