Разпространение
Кукурякът е балкански ендемит, общ за гръцката флора, и се среща в гори и обрасли с храсти зони, на открити, сенчести, каменисти места, предимно в планинската зона (700-1500 м н.в.). Като цяло се характеризира като често срещан вид в Пагайо, който може да се намери при всеки поход в планината.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
Многогодишно тревисто растение, високо до 50 см, със здраво тъмно коренище, разположено дълбоко в почвата. Цъфти рано напролет (март-април), преди или едновременно с развитието на основните листа. Листата са сложни, палмовидни, със 7-9 копиевидни листчета, яркозелени, на дълго стъбло. Листата на стъблото са накъсани като палма, а от основата им израстват големи, жълто-зелени цветове, които се накланят надолу и имат много тичинки. Според митологията гадателят Меламподас, жрец на Аполон, давал на пияни жени по време на Дионисиевите празници мляко от кози, които са яли кукуряк, като лечение. Отровно растение, използвано и за медицински цели. Употребата на растението в големи количества причинява повръщане, диария, болки в храносмилателните органи, парализа и в крайна сметка смърт. Води до почерняване на зъбите или ги поврежда. Народната традиция му приписва магически свойства. Според едно от тези вярвания коренът му може да изсуши дърво, когато е поставен между кората и дървото. Според друга традиция по време на войни собствениците на животни, за да избегнат реквизицията на мулета, ги хранели с минимално количество от растението, което причинявало краткотрайни здравословни проблеми на животното. Растението се нарича още „аглеура“, което се свързва с добре познатата фраза „той яде аглеура“, което предполага максимално преувеличение в консумацията на храна. Смята се, че изразът е възникнал поради относителния дискомфорт, причинен от преяждането, подобен на този, причинен от ядене на растението.
Поради сравнително широкото си разпространение по склоновете на Пагайо, не се забелязват или констатират някакви непосредствени рискове или опасности, които да доведат до значително намаляване на популацията.
Природозащитно състояние
–
Природозащитен статут
Няма национален или международен Природозащитен статус.