Космат дъб

Често срещан вид в Пагайо, който се среща на ниска и средна надморска височина, както под формата на храсти, така и под формата на дървета.

Широколистно дърво с височина до 10 м, което в древността се е наричало смокиня, а днес дъб. В района на Северна Гърция е по-известен с турското си име meşe. Листата му се различават значително по форма. Те са лопастни (т.е. приличат на изрязани и отстранени части от листа по почти симетричен начин, като перце), с повече или по-малко извити краища, с гъст пух по долната им повърхност, но също и върху клонки и пъпки. Плодът (жълъдът) има формата на яйце, поставен в чаша с множество пухкави, кафеникаво-сиви, малки люспи от външната страна. Цъфти през май, но плодовете узряват през септември до октомври. Той е светлолюбив, умерено топлолюбив вид, устойчив на сухи, плитки и каменисти почви. Среща се в чисти групи, но често и в смес с други дъбови дървесни видове или в храсти с пърнар и европейски габър. Дървесината му е тежка, твърда и не гние лесно. Както и при другите видове дъб, дървесината му се използва от древността в строителството, корабостроенето и мебелите. В района се използва предимно като дърва за огрев. В миналото са се подрязвали през есента, а клоните са се съхранявали на купчини, за да се хранят селскостопанските животни, особено козите, през зимата. Дъбовете са разпространени в цяла Европа, създавайки обширни гори, важни както екологично, така и икономически. Тяхното доминиране се дължи на голямата им адаптивност, но и на способността им да се кръстосват и създават хибриди с голяма лекота.

Поради относително широкото разпространение на планината Пагайо, не са наблюдавани или докладвани особени заплахи и натиск, които биха могли да доведат до значително намаляване на популацията.

Най-малко безпокойство.

Косматият дъб е поставен от IUCN в категорията „LC-най-малко застрашен“, което не означава непременно, че видът е в безопасност или не трябва да бъде защитен. Това по-скоро означава, че видът „не е в непосредствен риск от изчезване, ако се поддържат настоящите условия“. Типични видове дъбови гори, които представляват местообитание от европейски интерес и са защитени съгласно Европейската Директива 92/43. Местообитанието е 91M0: „Панонски-балкански гори с турски дъб и зимен дъб“. Включва чисти или смесени топлолюбиви широколистни дъбови гори от видовете Q. frainetto, Q. cerris, Q. petraea и Q. pubescens. Местообитанието, поради предишно стопанисване, включва предимно израстващи млади гори, докато зрелите високи гори са рядкост.