Разпространение
В планината Пагайо е наблюдаван от 500 м до 1500 м н.в. Това е вид, който може да се намери в различни местообитания със скали; основният субстрат, където расте. Среща се доста често в северните склонове на планината, макар и по-рядко в южните райони.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
Образува множество колонии на много места в планината Пагайо. Това е едногодишно или многогодишно растение, което принадлежи към рода на сукулентите (семейство Crassulaceae). Характеризира се с къси нецъфтящи стъбла, които образуват групи в основата на растението, докато цветоносните му стъбла са по-дълги, до 20 см. Неговите приседнали редуващи се листа са тясно елипсовидни или линейни, сиво-червеникави на цвят. Съцветието има 2-3 разклонения (рядко 1 или 4) и носи 10-40 цвята. Цветовете се състоят от 6-7 (по-рядко 5 или 8-9) части (чашелистчета или венчелистчета) и са белезникави с розови жилки в средата на венчелистчетата. Семейството Crassulaceae включва растения, които имат дебели и месести (crassus на латински означава дебели, месести) части. Тази характеристика дава на растенията способността да издържат на неблагоприятни условия на околната среда. По-специално, дебелите и месести стъбла и листа на тези растения служат като резервоари за вода, като по този начин им позволяват да оцелеят в периоди на ниска наличност на вода. Расте от морското равнище до около 2000 м надморска височина и цъфти между юни и август. Голям брой видове от рода се използват като декоративни растения, докато за някои други са докладвани лечебни свойства.
Поради широкото си разпространение на планината Пагайо, не са наблюдавани конкретни заплахи и натиск, които биха могли да доведат до значително намаляване на популацията.
Природозащитно състояние
–
Природозащитен статут
Няма национален или международен природозащитен статут. Популацията на планината Пагайо изглежда не е застрашена от антропогенни фактори.