Еспарзета

Регистриран е близо до върховете на планината Пагайо, на надморска височина над 1700 м, в субалпийски пасища. Това означава, че районът, в който е разпространен видът, е доста ограничен.

Може да образува големи колонии на местно ниво, поради което общият размер на популацията му на планината Пагайо е сравнително голям. Многогодишно тревисто растение, високо до 50 см, леко вдървесено в основата си. Листата са съставни, състоящи се от среден брой малки листчета (5-8 двойки), от елипсовидни или овални до продълговати. Съцветието му е гъсто, дълго 1-3 см, с множество цветове. Цветовете са розови с по-тъмно оцветени жилки. Малкият плод (до 7 мм) наподобява бобово зърно. Няколко вида от рода Onobrychis съдържат химически съединения, които имат лечебен ефект. Някои видове, включително Еспарзета, съдържат химичното съединение рутин, което е известно със своите антиоксидантни и антикоагулантни свойства, а също така се използва за предотвратяване на диабет. В Гърция видът е ценен за пчеларството, тъй като пчелите се хранят с него. Това е важно фуражно растение, както сочи името на рода (όνος + βρύκω), което означава, че се яде лакомо от магарета (онос на гръцки). Той е балкански ендемит, който предпочита сухи и богати на треви места, в субалпийския и алпийския пояс. Среща се на височини от 1600 до 2200 m н.в., в различни геоложки субстрати, но по-често върху варовик. Цъфти през лятото, особено от края на юни до средата на август.

Въпреки че видът има ограничено географско разпространение на планината Пагайо, не е наблюдавано отрицателно въздействие.

„Други важни растителни видове на Гърция“ от Директива 92/43/EEC.

Не е обект на национален или международен природозащитен статут, но е посочен като „Други важни растителни видове на Гърция“ от Директива 92/43/EEC.