Разпространение
Въпреки че не е много рядък вид в останалите планини на Източна Македония (Фалакро, Орвилос, Менойкио), разпространението на този впечатляващ вид на планината Пагайо е ограничено. Ще го открием в субалпийски пасища над горските зони, предимно близо до планинските върхове. Ареалът му не е много голям и може да се намери под формата на изолирани индивиди.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
Броят на индивидите от този вид на планината Пагайо като цяло е малък. Многогодишно растение с луковична коренова система, способно да живее няколко години. Листата му са светлозелени, копиевидни, излизащи главно от основата на стъблото, като по-малко от тях са по останалата му част. Цветовете му са характерни, поникват на групи от 1-3 (рядко до 6) в горната част на стъблото, наведени надолу. Те са конусовидни или с формата на камбанка, наситено червеникаво-кафяви до червеникаво-кафяви и за разлика от много други видове от рода, те не са мозаечно разположени. Краищата на външната повърхност на венчелистчетата (тук наречени листенца) често са жълти, докато отвътре са жълти или оранжеви. Среща се в планините на Източна Македония и Южна България. Един от малкото видове от рода в Северна Гърция и поради тази причина – изключително важен. Среща се на сухи, каменисти места в планински или субалпийски пасища на надморска височина от 1300-1850 м. (като изключение можем да го намерим и от 1000 м). Предпочита шисти или варовик. Ако искаме да го видим в цъфтеж, ще трябва да се изкачим до планинската зона през месеците май или юни.
В планината Пагайо не е констатирана заплаха за популацията. Поради малкия ѝ размер, обаче, както и поради сравнително ограничената зона, в която видът е разпространен, той може да се окаже застрашен в близко бъдеще. Впечатляващо растение и по тази причина интензивното му събиране би довело до намаляване на популацията.
Природозащитно състояние
Уязвим.
Природозащитен статут
Той е защитен от Бернската конвенция за опазване на дивата природа и природната среда, като освен това е включен в Приложение IV на Директива 92/43/ЕИО и му е дадена категория „Уязвим“ по Международния съюз за защита на природата (IUCN). Освен това растението е включено в Световния списък на ООН на растенията, които трябва да бъдат защитени, а също и като „Други важни растителни видове на Гърция“ от Директива 92/43/ЕИО.