Разпространение
Това е вид, който се среща в пукнатини и цепнатини на варовикови скали в планинския и субалпийския пояс. В Пагайо се появява главно на надморска височина над 1600 м, въпреки че може да се открие и малко по-ниско, където микроклиматичните условия са благоприятни.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
Растение с ограничено разпространение и ограничен брой екземпляри. Многогодишен хазмофит, с дървена основа, която образува полухрасти, с множество прави цветове, гладки стъбла с дължина до 5-30 см. Листата му са доста тесни и приличат на игли (тясно ланцетни), остри на върха. Цветовете му са много характерни. Във всяко стъбло са групирани по 1-3, като имат дълга дръжка и особен червено-виолетов цвят. В структурно отношение цветовете имат, пропорционално на останалата част, пет големи венчелистчета, долната част от които се простира назад като дълга опашка (продълговата част), обикновено наситеночервена. Името му се дължи на специалната морфология на шпората, която наподобява формата на делфин. Цъфти от май до началото на юли, в зависимост от надморската височина. Той е ендемичен вид на Балканите, като най-северната зона на разпространението му е планината Орвилос, само на няколко километра навътре от българска територия. Повечето от популациите на вида се срещат във варовиковите планини на Гърция. Той е калцифилен вид, устойчив на стрес от условията, преобладаващи в околната среда. Чувствителен към екстремни температури.
Слабото му географско разпространение и популация, съчетано с намалената му конкурентоспособност, го правят специален вид за Пагайо. Въпреки че видът не се събира от хора и не се уврежда от паша, той може да изчезне от планините, ако някаква дейност причини унищожаване на специфичните скалисти райони, където се среща.
Природозащитно състояние
Незастрашен вид
Природозащитен статут
С категория „LC – Незастрашен вид“ от Международния съюз за защита на природата (IUCN). Видът е включен в списъка на растителните видове на Заповед на президента 67/81 (F.E.K. 23/Α/30-01-1981) “За опазване на местната флора и фауна и определяне на процедури за координиране и контролиране на проучванията им”. Освен това е включено и в “Други важни растителни видове на Гърция”, Директива 92/43/ЕИО.