Разпространение
Среща се в различни, разпръснати места. Описан е в открити пространства и сред букови гори, предимно по пътя до върха, както и по периферията на обрасли с храсти места, с Carpinus orientalis като преобладаващ вид, на сравнително малки височини.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
Вид с относително малък брой екземпляри. Тревисто растение, което благодарение на подземните си коренища има способността да оцелява няколко години. Стъблото е червеникаво, а листата са разклонени на много, сравнително дълги листчета. Цветовете му са едри, чашковидни, характеризиращи се с наситен червен цвят. В средата на цветовете има много жълти тичинки. Плодът е покрит с власинки от външната страна и се състои от множество кръгли семена, които са или черни, или червени. Червените са стерилни, докато черните са плодородни, които могат да покълнат и да дадат млади растения. Името Paeonia (Божур) – или брадичката, както е известно – се дължи на митичния Paeon, стар бог-лекар, ученик на лекаря на боговете Асклепий. Божур излекувал Хадес и Арес на планината Олимп с успокояващ балсам след нараняването им в битката при Троя. Според легендата Асклепий убил ученика си от завист, но Хадес го превърнал в цвете, което взело името му. Така за божура се е смятало, че е за медицинска употреба от древността, докато древните лекари са забелязали разликата в цвета на семената. Диоскорид препоръчва червени семена за стомашни язви и черни семена за кошмари. Вместо това Плиний препоръчва червените семена като хемостатично лекарство, докато черните семена се използват за лечение на гинекологични заболявания. Червеният божур (Paeonia peregrine) предпочита почви образували се от варовик и се среща на леко сенчести места, в маки и в гори. Цъфти през април и май, в зависимост от надморската височина.
Въпреки, че популацията му е малка, не са забелязани дейности, които могат да доведат до намаляването ѝ. Счита се, обаче, че безконтролното му събиране ще намали ареала му, както и популацията.
Природозащитно състояние
–
Природозащитен статут
Няма национален или международен Природозащитен статус. Включено е, обаче, в “Други важни растителни видове на Гърция”, Директива 92/43/ЕИО.