Беладона

Среща се като отделни екземпляри и може да се намери на различни места в Пагайо, главно на хладни и сенчести места, като перифериите на буковите гори. Въпреки това, неговият височинен обхват е относително голям, тъй като може да вирее както на ниска надморска височина (главно в широколистни гори, като дъбови гори), така и на голяма надморска височина (букови гори).

Многогодишно тревисто растение, достигащо до 150 см на височина, със силен, миризлив, силно разклонен, зелен или червеникав летораст. Листата са яйцевидни с остър връх, а цветовете, единични или по двойки, са червеникавокафяви и камбановидни. Цъфтежът настъпва между май и август. Плодът, подобно на гроздето, е сферичен, лъскав, черен и силно отровен. Растение, известно от древността. Използван е като билково лекарство (болкоуспокояващо, мускулно релаксиращо, противовъзпалително, срещу пептична язва, хистаминова реакция и морска болест), като силна отрова и като козметично средство. Опасно за децата, смъртоносно при консумация на няколко плода, които приличат на черни череши или боровинки и имат приятен вкус. Името Атропос се свързва с богинята на съдбата от гръцката митология, която без никакво колебание срязва нишката на човешкия живот със своите ужасни ножици. Растението, разбира се, няма ножици, а силни смъртоносни алкалоиди (атропин, хиосциамин и белантонин). Консумацията му води до халюцинации, поражда неприятни илюзии, нарушава паметта и може да доведе до сериозно объркване. Във Великобритания приписват свръхестествени свойства на растението или го свързват с голям брой суеверия. Някои твърдят, че това е любимото растение на дявола, други – че се използва от вещиците като лекарство или отрова, или че е средство, което превръща тези, които го консумират, в космати животни със способността да виждат призраци, или че води до безотговорно сексуално поведение, поради което през Средновековието придобива репутация на афродизиак. Алкалоидите, получени главно от листата на растението, имат успокояващи и спазмолитични свойства. Последното свойство, разширяването на зеницата на окото, дава на офталмолога удобството да прегледа очното дъно. В предишните векове тя е била използвана от жените за разширяване на зеницата по естетически причини (което им е придавало впечатляващ вид), което й дава името беладона (красива жена).

Поради малкия брой местообитания, където видът е бил наблюдаван и поради малкия брой растения там, различни фактори биха могли да доведат до намаляване на броя на растенията в Пагайо.

Растението е включено в списъка на растителните видове на Заповед на президента 67/81 (F.E.K. 23/Α/30-01-1981).

Растението е включено в списъка на растителните видове на Заповед на президента 67/81 (F.E.K. 23/Α/30-01-1981) “За опазване на местната флора и фауна и определяне на процедури за координиране и контролиране на проучванията им”.