Разпространение
Този вид гнезди в Австрия, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Украйна, Хърватска, Сърбия, Македония, България, Гърция, Русия, Грузия, Армения, Турция, Азербейджан, Иран, Казахстан, Туркменистан, Узбекистан, Монголия и Китай. Зимува по долината на р. Нил, Арабския полуостров, Индия, Южна и Източна Азия. Част от птиците в Европа зимуват в Гърция и Турция, а при по-меки зими и в България. В България видът е гнездещо-прелетен, преминаващ и отчасти зимуващ. Регистриран е в няколко области – Средногорие, Родопи и Среднотунджанско поречие.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
В България царският орел достига дължина на тялото 77 cm и размах на крилата 200 cm. При възрастните оперението е тъмнокафяво с големи бели петна на плещите, глава и задната част на шията са бледожълти до бели и опашката е дълга и сиво-кафява. При младите екземпляри тялото отгоре и покривните пера на крилата са светлокафяви, а маховите са черни с бяла ивица, като отдолу са светлокафяви. Размножителния им период настъпва през март, когато и гнездят. През първата половина на април женската снася 2 яйца. Малките излитат от гнездата в края на юли. Хранят се главно с лалугери и таралежи. Предпочитат предимно окрайнини на широколистни и иглолистни гори, ливади или пасища, като винаги в близост до течаща вода. Обитават също така ливади, пасища и обработваеми площи с единични дървета. Най-често гнездят в корони на дърветата (хибридни тополи). Тези видове извършват далечни миграции.
Природозащитно състояние
Неизвестно.
Природозащитен статут
Видът е включен в Червената книга на България с категория „Критично застрашен“ (CR), както и в Приложения 2 и 3 на Закона за Биологичното разнообразие (ЗБР). Царският орел попада в Приложение I на Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици. Включен е в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature) с категория „Уязвим“ (VU) – Vulnerable. Царският орел също така присъства и в Приложение I на Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES – Convention on International Trade in Endangered Species of Wild Fauna and Flora).
*Забележка: За описанията на птиците е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; Мичев, Т., Д. Симеонов, Л. Профиров. 2012. Птиците на Балканския полуостров. Екотан, София, 300 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).