Разпространение
Общото и разпространение е в Южна Европа, Турция, Иран, Централна Азия, Пакистан, Китай. В България тя е постоянен вид, установена в среднопланинския до високопланинския пояс на планините Рила, Пирин, Централна Стара планина, Западни Родопи, Славянка. Установени са също така отделни двойки в по-ниско разположение скалисти райони – Искърски пролом, Врачанска планина, ждрелото на р. Ерма, Кресненското дефиле, Провадийско плато.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
Скалолазката в България достига размери от 17 cm. Оперението е сиво, крилата и плещите са червени с бели петна по маховите пера, опашката е черна с белезникава ивица на върха. Гърлото и гушата на мъжките индивиди са черни, а през зимата бели. При женските гърлото е бяло, а черното петно е само до предната част на гърдите. Младите са с преобладаващо сиво оперение и червени крила.
Гнездят в дълбоки и добре защитени укрития по отвесни скали, по тавани на големи пещерни входове и по-рядко в зидове на постройки. Размножителният им период започва в края на април-май. Женската снася от 3 до 6 яйца с тъмни шарки и мътенето им продължава 14 дни. Хранят се с насекоми.
Обитават отвесни скални масиви във високите части на планините, обширни скални комплекси в среднопланинския пояс. През есенно-зимния период извършва вертикални миграции и скитания към ниско разположени скалисти райони, в които не гнезди.
Природозащитно състояние
Неизвестно.
Природозащитен статут
В Червената книга на България скалолазката е включена под категорията „Уязвим“ (VU) вид, както е и включена в Приложение 3 на Закона за Биологичното разнообразие.
Този вид е включен в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature) – с категория „Слабо засегнат“ (LC) – Least Concern.
*Забележка: За описанията на птиците е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; Мичев, Т., Д. Симеонов, Л. Профиров. 2012. Птиците на Балканския полуостров. Екотан, София, 300 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).