Разпространение
Този вид гнезди в почти всички европейски страни (без Финландия, Норвегия, Великобритания, Ирландия, Исландия, Швейцария и Кипър), Азия (на юг до Персийския залив, на изток до о. Сахалин) и Южна Африка. В България той се среща като гнездещо-прелетен, преминаващ и отчасти зимуващ вид. Част от установените двойки гнездят по долината на р. Арда. Повечето двойки се срещат в Родопите, в Среднотунджанското поречие, Дунавската равнина и т.н. Редовно зимуващи двойки се срещат северно от Пловдив в оризища.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
В България черния щъркел достига дължина на тялото 97 cm и размах на крилете 150 cm. Шарката при възрастните е предимно бяла – по гърдите, коремът и подопашката, а останалото оперение черно със зеленикав метален блясък. Клюнът, юздичката и краката са яркочервени. При младите главата, шията и гърдите са тъмнокафяви, а останалата горна част на тялото е кафява без метален блясък. Клюнът при тях е маслиненозелен.
Миграцията при тях настъпва от началото на март до началото на април. Малките, които са от 2 до 4, остават в гнездото до втората половина на юли или началото на август. Есенната им миграция е от втората половина на август до края на октомври.
Хранят се предимно с риба. Обитават равнинни и планински широколистни гори, скални комплекси, проломи на реки, язовири, микроязовири, рибарници, оризища и др. Най-много гнездови находища са отбелязани при надморска височина от 600 до 800 m, а най-малко от 1200 до 1300 m н.в. Мигрират на тесен фронт в ята и рядко в смесени групи с бели щъркели, пеликани и едри грабливи птици.
Природозащитно състояние
Неизвестно.
Природозащитен статут
Този вид попада в Червената книга на България с категория „Уязвим“ (VU), както и в Приложения 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Черният щъркел е включен в Приложение I на Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици.
Видът е включен в Червеният списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International union for Conservation of Nature) с категория – „Слабо засегнат“ (LC) – Least Concern. Попада също така и в Приложение II на Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES – Convention on International Trade in Endangered Species of Wild Fauna and Flora).
*Забележка: За описанията на птиците е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; Мичев, Т., Д. Симеонов, Л. Профиров. 2012. Птиците на Балканския полуостров. Екотан, София, 300 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).