Бял щъркел

Този вид е палеарктичен, който гнезди в Европа (без Финландия, Норвегия, Англия, Ирландия, Исландия и Кипър), Азия и Африка. Европейската му популация е около 180 000 гнездещи двойки.

В България видът е гнездещо-прелетен, преминаващ и по изключение зимуващ. При последно преброяване са установени 4 818 двойки. Най-много от двойките гнездят между 50 и 499 m н.в. В Бургаския залив са установени 229 500 мигриращи птици от Централна и Източна Европа. Зимуващи птици се наблюдават най-чести край р. Марица и р. Струма.

Размножаващ се вид в Пагайо, с популация от 10–13 двойки, която е по-малка от 2% от националната популация от повече от 2000 двойки. За добро се счита природозащитното състояние на местната популация, която не е изолирана в по-широкия си ареал на разпространение. Среща се предимно на по-ниска надморска височина в района, в населени места и култивации с напоителни канали и естествени потоци. Там покрива своите гнездови (предимно върху човешки конструкции) и хранителни нужди, като често пътува на 2–3 км от гнездото си.

Много голяма прелетна птица. Черно-бяла, с дълъг врат и дълги червени клюн и крака. С отличително бавно, „имперско“ ходене. Предпочита да полита с изпънат врат и крака, като се възползва от въздушните термални потоци. Декларира присъствието си, като издава тропащи звуци, които наподобяват картечен огън от разстояние. Гнезди на върха на дърветата в естествени местообитания, сега почти изключително върху човешки конструкции. Често срещан в културата и фолклора поради връзката си с човешките селища. В европейския фолклор белите щъркели носят бебета, които намират върху „щъркелови камъни” в пещери и блата, на новите родители. Домакинствата уведомяват, когато искат деца, като поставят сладки за щъркела на перваза на прозореца. Зимува на юг от Сахара до Южна Африка. Изгражда своето голямо гнездо от пръчки, което се използва през много години, върху църкви, покриви и комини, но най-често върху изкуствени платформи, окачени на стълбове. В голямото щъркелово гнездо гнездят и много други видове, включително домашни врабчета, дървесни врабчета, скорци, бели стърчиопашки, малки ветрушки, малки сови, чавки и синявици. Предпочита открити земеделски земи в близост до влажни местообитания, като потоци, блата и наводнени зони. Храни се предимно на земята, но също и в полет по време на миграция. Храни се с голямо разнообразие от животинска плячка, като мекотели, малки земноводни, влечуги и птици. Въпреки това, насекомите са любимата му плячка, главно големите твърдокрили и правокрили в района.

Основно застрашен от влошаване на местообитанията и употребата на агрохимикали, в резултат на интензификацията на земеделието. Бракониерство, примамки с отрови, предназначени за „вредни бозайници“, сблъсък с електропроводи и разпространяването на горите също са важни заплахи за вида.

Видът е включен в Червената книга на България с категория „Уязвим“.

Видът е включен в Червената книга на България с категория „Уязвим“ (VU), както и  Приложения 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Този вид също така попада и в Приложение I на Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици.

Белият щъркел е включен и в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature) – с категория „Слабо засегнат“ (LC) – Least Concern.

Не е включен в категория SPEC (европейски видове, представляващи опасения за опазване) от BirdLife International.

*Забележка: За описанията на птиците е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; Мичев, Т., Д. Симеонов, Л. Профиров. 2012. Птиците на Балканския полуостров. Екотан, София, 300 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).