Белоопашат мишелов

(Buteo rufinus)
Ареалът на този вид обхваща Азия (Сирия, Ирак, Иран, Пакистан, Афганистан, Северозападен Китай и Монголия) и Европа (страните от Балканския полуостров).

Разпространение

Ареалът на този вид обхваща Азия (Сирия, Ирак, Иран, Пакистан, Афганистан, Северозападен Китай и Монголия) и Европа (страните от Балканския полуостров). Срещат се и регистрирани миграции в Италия, Франция, Чехия, Унгария, Швейцария, Германия, Дания и Холандия. В България се среща като постоянен, гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид. Числеността му нараства, като броят на гнездещите двойки е между 800 и 1000 в около 500 находища. Част от популациите зимуват в южните части на страната.

Описание на вида (биологични и екологични особености)

В България белоопашатият мишелов достига размер от 57 cm и има размах на крилата 140 cm. Възрастните са с охристо-кафяво оперение, главата и опашката са по-светли, а коремът е тъмен. Младите наподобяват възрастните, но опашните пера са с черни препаски.

Гнездят на скални площадки, по-рядко на дървета, като гнезденето започва в началото на март и понякога от края на февруари. Толерантен е към други гнездещи в района грабливи птици. Женските снасят 4-5 яйца около март до април и на около 50 дневна възраст малките птици напускат гнездата.

Обитават скали в проломи и ждрела на реки, отделни скални комплекси, каменни кариери с открити пространства около тях, които са предназначени за лов. Също така се срещат по открити хълмисти терени в предпланините близо до дефилета, проломи и ждрела на реки.

Природозащитно състояние

Неизвестно.

Природозащитен статут

Видът е включен в Червената книга на България с категория „Уязвим“ (VU). Присъства и в Приложения 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Този вид е включен в Приложение I на Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици.

Белоопашатият мишелов е включен и в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature) – с категория „Слабо засегнат“ (LC) – Least Concern.

 

*Забележка: За описанията на птиците е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; Мичев, Т., Д. Симеонов, Л. Профиров. 2012. Птиците на Балканския полуостров. Екотан, София, 300 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).