Разпространение
Кафявата мечка се среща в Северна Америка, Палеарктична Азия, Северна и Източна Европа, Карпатите. Балканският полуостров и няколко района в Испания и Италия се обитават от генетично обособена, реликтна, плейстоценска популация. В България кафявата мечка до края на XIX в. е обитавала всички планини и Лудогорието. След 30-те години на XX в. се запазва само в Централна Стара планина и Рило-Родопския масив.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
Основните местообитания на кафявата мечка са иглолистни и широколистни гори, обикновено над 600–1000 m н. в., субалпийски храсталаци, скални масиви и ждрела. Условията са подходящи поради богатата хранителна база, запазените хабитати и отдалечеността от човека. Мечките следват определен годишен цикъл, свързан със сезоните, местообитанието и хранителната база. Прекарват в зимен сън от 3 до 4 месеца в годината, но никога не заспиват дълбоко. Кафявата мечка излиза от зимната си бърлога най-често през март или април. През май и юни е брачният период. Женските са полово зрели на 3–4 години, мъжките на 5–6. След брачния период мечките се хранят усилено, за да натрупат мазнини за зимните месеци. Женската ражда веднъж на 2–3 години главно в пещери, често около горната граница на гората. През зимата, обикновено януари-февруари, се раждат малките, които са слепи и безпомощни и тежат само 300-500 gr. Те остават с майка си около 2 години. През този период женската не се чифтосва. Ако все пак това се случи, малките напускат майка си по-рано, за да не бъдат наранени или убити от мъжкия. В България задължителна летаргия имат само бременните женски. Районът на териториалните мечки обикновено е между 1 500 и 5 000 ha.
Природозащитно състояние
Неблагоприятно-незадоволително.
Природозащитен статут
Кафявата мечка е защитен вид, включен в Приложение 2 и Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и Приложение II на Бернската конвенция. Видът е включен още в Приложение II към Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) и в Приложение II и Приложение IV на Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и дивата фауна и флора (Директива за местообитанията). Кафявата мечка е част от Червената книга на Република България (2015) с категория „Застрашен вид“ (EN) – Endangered. Видът е включен и в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature) с категория „Слабо засегнат“ (LC) – Least Concern.
*Зaбележка: За описанията на гръбначните животни е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).