Разпространение
Жълтокоремната бумка се среща в континенталната част на Западна и Централна Европа от Пиренеите до Южна Полша и Карпатите. В България се среща в цялата страна. Широко разпространен вид за Централна и Западна България, както и в по-голямата част от Западни Родопи. Характерен е за районите с надморска височина между 500 и 2 000 m.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
Жълтокоремната бумка е малък вид жаба, достигаща на дължина 5 cm. Кожата на гърба е покрита с множество брадавички, всяка от които с една или няколко черни точки на върха. Главата е малка и заоблена. Очите са изпъкнали, а зеницата е със сърцевидна форма. Гърбът е кафяв до сиво-кафеникав, понякога с масленозелени нюанси до почти черен цвят. Коремът и долната страна на крайниците са с жълт или жълто-оранжев цвят. От долната страна също има разпръснати малки черни точици. При улавяне често заема отбранителна поза, като извива гърба и крайниците дъгообразно нагоре, за да покаже предупредително ярката си коремна окраска.
Най-често се среща в мътна вода, но може да бъде открита и в бързотечащи потоци. Обитава реки, езера, язовири, блата и канали. Често може да бъде открита също и в локви, наводнени коловози по черни пътища, временни изкопи и други временно образуващи се водни площи.
Активна е предимно през светлите часове на денонощието. Силно привързана e към водата, затова се храни главно с водни организми, като в менюто влизат ларви на комари, малки червеи, охлюви, бръмбарчета, насекоми и др. Размножителният период е от края на март до май–юни. Женската снася от 60 до 200 яйца. Те се прикрепят към водни растения или към камъчета и други повърхности, най-често поединично или на малки групи (до 20– 30 броя).
Природозащитно състояние
Благоприятно.
Природозащитен статут
Жълтокоремната бумка е защитен вид, включен в Приложение 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и Приложение II на Бернската конвенция. Видът е включен в Приложение II и Приложение IV на Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и дивата фауна и флора (Директива за местообитанията).
Видът е категоризиран като „Слабо засегнат“ (LC) – Least Concern в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).
*Забележка: За описанията на земноводните и влечугите е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; Бисерков, В. (Редактор), 2007. Определител на земноводните и влечугите в България. София, Зелени Балкани, 196 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).