Разпространение
Жабата дървесница е разпространена в Северозападна Африка, в Близкия изток до Централен Иран, в Западна и Централна Европа до Южна Швеция на север и в югозападната половина на Източна Европа. В България се среща в цялата страна до надморска височина от 1 300 m, но е намирана в Рила на височина от 2 300 m. Разпространен е подвидът H. a. arborea.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
Възрастните дървесници достигат размер 30-40 mm, рядко над 45 mm. Гладкият, блестящ, обикновено листнозелен гръб е отделен от бяло-жълтеникавия до сив корем от тъмна ивица. Задните крака са много по-големи и силни от предните. Главата е закръглена, зеницата е с форма на хоризонтална елипса, а тъпанчето е ясно различимо. Мъжките се отличават от женските по големите кафяво-жълти звукови резонатори в областта на гърлото.
Жабата дървесница предпочита влажни местности – смесени и широколистни гори, планински ливади, градски паркове, най-често в близост до застояли водоеми. Храни се главно с насекоми, голяма част от които летящи и скачащи.
След размножителния период през пролетта, дървесницата остава в близост до водоемите, в които са снесени яйцата, често по листата на папура. В средата на лятото се преселва по листата на широколистни дървета (топола, липа, елша и други), като в много случаи достига до върха на дървото. При катеренето си се прилепва с разширените краища на пръстите, както и с лепкавата кожа на корема и гърлото.
В кожата на гърба си дървесницата има хроматофори, които ѝ позволяват бързо да променя цвета си от бледожълт до синкаво-черен. Това става в зависимост от възприетия от очите цвят на околната среда, от нейната температура и влажност, както и от физиологичното състояние на жабата.
Природозащитно състояние
Неизвестно.
Природозащитен статут
Жабата дървесница е защитен вид, включен в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и Приложение II на Бернската конвенция. Видът е включен в Приложение III на Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и дивата фауна и флора (Директива за местообитанията) и категоризиран като „Слабо засегнат“ (LC) – Least Concern в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).
*Забележка: За описанията на земноводните и влечугите е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; Бисерков, В. (Редактор), 2007. Определител на земноводните и влечугите в България. София, Зелени Балкани, 196 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).