Разпространение
Видът се среща по Адриатическото крайбрежие и южната част на Балканския полуостров, Предкавказието и Югозападна Азия (без Арабския полуостров). У нас, тънкият стрелец се среща в Югозападна България, северните склонове на Западните Родопи, Източни Родопи и Дервентските възвишения, до около 600 m н.в.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
Гръбната страна е сиво-зеленикава или сиво-кафеникава. Отстрани на врата има по едно синьо-черно петно със светъл кант. Понякога петната от двете страни се сливат зад главата. Подобни, постепенно смаляващи се петна, има отстрани на тялото (не по-назад от първата 1/4). Горната част на главата е без петна. Пред и зад окото има по едно вертикално светло петно. Коремът е белезникав, светло жълт или зеленикаво-бял, без петна. Тънкият стрелец е дневен вид. Храни се основно с гущери и по-рядко с дребни гризачи. Ловува основно на повърхността и може да се движи много бързо. Задушава жертвата. Копулацията е през втората половина на май. Снася 2-16 яйца през втората половина на юни – началото на юли. Малките се излюпват през август – септември. Видът обитава сухи, каменисти и скалисти склонове, обрасли с ксеротермни треви и храсталаци или редки нискостъблени гори.
Природозащитно състояние
Неизвестно.
Природозащитен статут
Тънкият стрелец (Platyceps najadum) е защитен вид, включен в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и Приложение II на Бернската конвенция. Видът е включен в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature) – с категория „Слабо засегнат“ (LC) – Least Concern. Видът е включен в Приложение IV на Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и дивата фауна и флора местообитанията (Директива за местообитанията).
*Забележка: За описанията на земноводните и влечугите е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; Бисерков, В. (Редактор), 2007. Определител на земноводните и влечугите в България. София, Зелени Балкани, 196 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).