Разпространение
В Европа разпространението на пепелянката е на Балканския полуостров, Североизточна Италия, Южна Австрия, Южна Румъния, Северна Мала Азия и Югозападна Грузия. В България се среща в цялата страна до 1450 m н.в., като номинантният подвид обитава Северозападна България (включително Софийско). Също така обитава защитената зона Кресна.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
В България пепелянките достигат размери до 90 cm. Главата им е триъгълна, ясно разграничена от тялото, като е покрита отгоре с люспи подобни на гръбните. На върха на муцуната почти винаги има малко рогче, покрито с люспи. Горната страна на тялото им е светлосива или сиво-кафеникава с тъмно зигзагообразна ивица. Коремът им е сивкав с розов оттенък, с тъмни петънца. Мъжките екземпляри са с по-контрастна окраска, като имат изразен черен кант, който при женските отсъства или е слабо изразен. Краят на опашката им отдолу е червеникава или бледооранжев. Тези видове са с дневна активност, но понякога през летните горещини излизат и нощем. Хранят се с гризачи, земеровки, птици и гущери, но рядко змии. Ловуват главно на повърхността, понякога в дупки на гризачи. Копулацията им е през май-юни, а през август-септември женските раждат от 4 до 8 ( в някои изключения 20) малки. Пепелянките обикновено зимуват по много заедно. Предпочитат сухи и каменисти местообитания с припечни склонове с храсталаци и разредени гори. Местообитанията им също включват карстови терени с оскъдна растителност, като понякога може да се срещнат в лозя и малки обработваеми площи.
Природозащитно състояние
Неизвестно.
Природозащитен статут
Пепелянката е включена в Приложение 3 от Закона за Биологичното разнообразие (ЗБР) и също така в Бернската конвенция – в Приложение II. Този вид присъства и в Приложение IV на Директива 93/42/ЕИО за опазване на естествените местообитания и дивата фауна и флора (Директивата за местообитанията). Видът е включен и в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature) – с категория „Слабо засегнат“ (LC) – Least Concern.
*Забележка: За описанията на земноводните и влечугите е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; Бисерков, В. (Редактор), 2007. Определител на земноводните и влечугите в България. София, Зелени Балкани, 196 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).