Разпространение
Кафявата крастава жаба се среща в Европа (с изключение на Ирландия и северните части на Скандинавския полуостров), Северозападна Африка и в Азия, достигайки на изток почти до езерото Байкал. В България видът се среща в цялата страна до надморска височина от 1 300 m, но е намиран в Пирин и на височина от 1 960 m.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
Кафявата крастава жаба (Bufo bufo), наричана също голяма крастава жаба, е едро земноводно, достигащо дължина от 18 cm, като женските са много по-едри от мъжките. Оцветена е в тъмнокафяво до тъмнозелено и е покрита с характерните за рода „брадавици“.
Кафявата крастава жаба се храни с дребни насекоми, червеи, паякообразни, охлюви. По-едрите екземпляри могат да изядат и някои видове дребни змии, гущери и гризачи, които поглъщат живи. Обикновено ловува през нощта и е най-активна при влажно време.
Живее на сушата, но в близост до водоемите, които използва за размножаване. Денят прекарва закопана в рохка земя, скрита сред влажна шума или на някое друго подходящо място, а нощем излиза да ловува. Когато е нападната от хищник или обезпокоена, отделя от кожата си отровен секрет, който е достатъчно силен, за да спре повечето неприятели.
Размножителният период настъпва между март и май. Тогава женските снасят хайвера си в различни плитки водни басейни. Те се стремят да направят това във водоема, в който са родени. Поповите лъжички на краставите жаби сa с по-голяма и закръглена глава и по-къса опашка от тези на водните жаби.
Природозащитно състояние
Неизвестно.
Природозащитен статут
Кафявата крастава жаба е защитен вид, включен в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие. Категоризиран е като „Слабо заегнат“ (LC) – Least Concern в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).
*Забележка: За описанията на земноводните и влечугите е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; Бисерков, В. (Редактор), 2007. Определител на земноводните и влечугите в България. София, Зелени Балкани, 196 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).