Разпространение
Горската дългокрака жаба е широко разпространен вид в Европа, с изключение на Скандинавия, Североизточна Европа, Британските острови и голяма част от Пиренейския полуостров. Видът се среща и в северна Турция. В България горската дългокрака жаба се среща повсеместно, до около 1 200 m н.в. и като изключение до 2 000 m н.в.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
Дължината на тялото на горската дългокрака жаба достига до 7 cm. Кожата по горната страна на тялото е гладка, а задните крайници са сравнително дълги. Главата на вида е леко издължена, със заострена муцуна. Зеницата е овална, разположена хоризонтално. Диаметърът на тъпанчевата мембрана е почти равен на този на окото. Страните на главата са с тъмно слепоочно петно. Гръбната страна е кафеникава, сиво-кафява или оранжево-кафеникава, с или почти без тъмни петна. Коремът е белезникав или жълто-бял. Гушата е с цвета на корема. Квакането е слабо. Горската дългокрака жаба е активна предимно нощем, но често може да бъде наблюдавана и през деня. Храни се с насекоми, червеи, охлюви, паякообразни и други безгръбначни животни. При опасност видът може да прави скокове до 2 m, като често сменя посоката на движение. Горската дългокрака жаба не е привързана към водата и влиза в нея само през размножителния период (от края на февруари до април). Снася яйцата си в различни водоеми – локви, мочури, блата, езера, потоци, канали и др. Яйцата са от 450 до 1800 на брой и се отлагат в големи сферични купчини, прикрепени към водната растителност. Зимува във водата, рядко на сушата. Видът обитава широколистни и смесени гори в ниския и средния планински пояс, като понякога се отдалечава на голямо разстояние от водоемите. Често навлиза и в населените места. Обикновено видът не се среща в пасища, обработваеми площи и иглолистни гори.
Природозащитно състояние
Неизвестно.
Природозащитен статут
Горската дългокрака жаба (Rana dalmatina) е защитен вид, включен в Приложения II и IV на Бернската конвенция. Видът е включен в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature), с категория „Слабо засегнат“ (LC) – Least Concern.
*Забележка: За описанията на земноводните и влечугите е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; Бисерков, В. (Редактор), 2007. Определител на земноводните и влечугите в България. София, Зелени Балкани, 196 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).