Връшняк

Калцифобно растение, растящо в кисели почви (ниско рН), бедно на калций, главно на по-високи височини в североизточната част на Пагайо. Образува, с други видове, малки, ниски храстови образувания в субалпийския пояс, на надморска височина над 1600 м.

Образува големи колонии в планината Пагайо. Това е мъничко, вечнозелено растение, високо 15-20 см, не особено внушително. Листата му приличат на игли и са плътно разположени върху клонките. Откроява се с червеникаво-розовите цветове, които образуват цилиндрични или сферични съцветия по върховете на стъблата. Цветето прилича на камбана, от центъра на която стърчи част от женската репродуктивна част (пестик). Цъфти от юли до септември. За първи път е открито през 1802 г. от английския ботаник Дж. Сибторп във Витиния, Олимп (Ulu Dağ) близо до Бурса, Турция, както и друго растение от планината Пагайо, Hypericum olympicum. Растението, което сега е ограничено във високите части на Балканския полуостров и през Северен Анадола до границите на Русия и Украйна, е имало много по-голямо разпространение преди няколко хиляди години. Според резултатите от изследванията наличието на цветен прашец в райони на Северна и Западна Европа удостоверява по-широкото му присъствие до последния ледников период. По време на ледникови периоди растения като Bruckenthalia, родом от Централна и Северна Европа, са „мигрирали“ на юг в опит да избегнат суровите условия и да оцелеят. След изтеглянето на леда те не можеха да се „върнат“ в регионите на Северна Европа, а са били ограничени до малки популации и до някои области, където биха могли да оцелеят, като Bruckenthalia в Пагайо.

Въпреки че няма широко разпространение в Пагайо, се среща в големи количества и не се събира от хората. Не е идентифицирана заплаха, която да намали популацията или географското разпространение.

–

Няма национален или международен природозащитен статут.