Теснолистно сграбиче

(Astragalus angustifolius )
Има голям брой индивиди в планината Пагайо. Това е многогодишен, нисък храст със стъбла до 20 см високи.
Sophia Siggiridou and Kostas Vidakis, MSc

Разпространение

Расте на слънчеви места, но и в места обезпокоени от човека. Среща се в планинските ливади, редките храсти (главно хвойна) и край пътищата, обикновено над 1200 м н.в. Наблюдаван е на голям брой места около планината.

Описание на вида (биологични и екологични особености)

Има голям брой индивиди в планината Paggaio. Това е многогодишен, нисък храст със стъбла до 20 см високи. Най-характерната му особеност е формата. Неговата симетрия е впечатляваща, тъй като нито един от плътните му клони не стърчи. Дори при култивиране, където растенията не са стресирани, формата ще бъде същата като когато расте в естествени местообитания. Има формата на възглавница. Къс, със значителна ширина, а по обиколката си сякаш се навежда леко към земята. Трябва да знаете, че е много неудобно да лежите върху него, тъй като има гъсти бодли. Листата са съставни (с 6-10 чифта листчета), завършващи с твърд бодил. Цветовете са бели, образуват съцветия, наподобяващи чепка грозде. Плодът е като малко бобово зърно. Цъфти от юни до юли. Растението е напълно адаптирано към райони с интензивна паша. Избягва се от тревопасни и селскостопански животни, поради твърдите си бодли. Това е отлично пчеларско растение. Често срещан вид на голяма надморска височина, на места с изключително ниска дълбочина на почвата и минимален водозадържащ капацитет. Годишните валежи могат да бъдат задоволителни като числени стойности, но в района те падат или като сняг, т.е. във форма, която не е годна за експлоатация за растенията, или в неправилно време на годината. Тази липса на вода се смекчава от формата му. Листата му са подредени по такъв начин, че действат като мантия, задържаща водата, която се изпарява от почвата и от самото растение. В същото време листата задържат топлината (като оранжерии), повишавайки вътрешната температура до 15°C, спрямо атмосферната. Освен това специалната му форма смекчава изсушаващия ефект на вятъра и задържа хранителни вещества.

Поради относително широкото разпространение на планината Пагайо, не са наблюдавани или докладвани особени заплахи и натиск, които биха могли да доведат до значително намаляване на популацията.

Природозащитно състояние

Природозащитен статут

Няма национален или международен природозащитен статут.