Обикновен здравец

Често срещан вид в дерета, скалисти планински склонове, потоци, скали от субалпийски ливади, камъни (сари), горски сечища и изобщо на места, които задържат влага в планинския и субалпийския район. Наличието на камъни определя присъствието му и поради тази причина се намира от относително ниска или средна надморска височина до горната височинна зона на планината.

Среща се в местообитания с ограничена площ и поради това размерът на популацията му е сравнително малък. Многогодишно, мъхесто, многоразклонено растение, високо 10-30 см. Има силно коренище, с пълзящи клони, точно под земята, произвеждащи ароматни листа с дълги дръжки и изправени цъфтящи стъбла, дълги до 50 см. Листата в основата са с дълги дръжки, кръгли или нефроидни, с 5-7 назъбени дяла, докато листата в горните части са срещуположни, с малка дръжка. Червеникавите цветове, в групи от 2-8, са гъсто разположени в съцветия, които приличат повече или по-малко на чадъри. С характерни космати червеникави чашелистчета и дълги тичинки. Цъфти от май до август. Плодът се състои от 5 едносеменни части с форма на клюн. Името на рода Geranium се приписва на приликата на плода с човката на жерав. Интересното при здравеца е начинът, по който семената му се разпръскват. По-специално, те успяват да изхвърлят семето с подобен на катапулт механизъм. След като семената узреят, плодът, който ги заобикаля, се отваря рязко и семената се изхвърлят на няколко метра. Използва се в хомеопатията за лечение на тревожност, кошмари и алергични симптоми, а в народната медицина – като противомикробно средство.

Не се съобщава за заплахи за вида. Голямото му географско разпространение пречи на сериозното намаляване на популацията му, тъй като всякакви действия, които биха могли да навредят на вида, ще бъдат по-скоро локални и ще засегнат само няколко малки „локации“, в които се среща.

–

Няма национален или международен природозащитен статут.