Кървавочервен здравец

(Geranium sanguineum )
Популацията му е доста голяма в планината Пагайо, поради широкото му разпространение. Това е многогодишно тревисто растение, характеризиращо се със силно разклонени, изправени или странични стъбла, които имат бели власинки.
Sophia Siggiridou_Kostas Vidakis, MSc

Разпространение

Наблюдава се от зоната с ниска надморска височина на връх Пагайо (около 500 м н.в.) до района на планинските върхове. Регистриран е на различни места около планината, като най-голям брой наблюдения са направени в югоизточната, източната, североизточната и северната част на планината.

Описание на вида (биологични и екологични особености)

Популацията му е доста голяма в планината Пагайо, поради широкото му разпространение. Това е многогодишно тревисто растение, характеризиращо се със силно разклонени, изправени или странични стъбла, които имат бели власинки. Листата са големи (до 8 см широки) и разнообразни, разделени на 5-7 дълбоки дяла, които почти достигат до основата на листа. Това е красив див здравец, с големи и впечатляващи, червеникави до червеникаво-виолетови цветове, които се появяват поотделно на стъблата. Жилите от горната страна на венчелистчетата са наситено виолетови, заради което изпъкват. Името на рода (Geranium) идва от гръцката дума за птицата geranos и се дължи на формата на плода след оплождането на цветовете. Името на вида (sanguineum) показва червения цвят, който листата придобиват през есента, откъдето идва и английското име „Bloody Cranesbill“. Въпреки че предпочита предимно пасища, храсти, поляни и горски покрайнини, се среща и в широколистни гори или по скалисти места. Няма специални изисквания към типа на почвата и това е причината за широкото му използване като декоративно растение. Цъфти през май и юни, в зависимост от надморската височина.

Поради относително широкото си разпространение на планината Пагайо, не са наблюдавани конкретни заплахи и натиск, които биха могли да доведат до значително намаляване на популацията.

Природозащитно състояние

Природозащитен статут

Няма национален или международен природозащитен статут. На планината Пагайо не се наблюдава отрицателно въздействие.