Източен чинар

В България източният чинар е разпространен до 600 m н.в. в Струмската долина, долината на р. Места, Средни (край село Бачково) и Източни Родопи (долината на р. Арда), Тракийската низина (Пловдивско и Харманлийско).

Източният чинар расте по каменистите и песъчливите разливи на реките почти непосредствено до течащи води. Среща се предимно единично или на групи от по няколко дървета. Формира самостоятелни съобщества, както и участва в смесени крайречни съобщества на алувиални почви в Южна България.

Дърво от първа величина, достига височина 30–50 m и диаметър 2–4 m. Листата са едри, дълбоко дланевидно насечени най-често на 5 дяла. Цветовете са дребни, събрани в малки сферични съцветия, разположени по 2 до 7 на дълга, увиснала, обща дръжка.

Плодът е дребно орехче с продълговата, обратноконусовидна форма. Цъфти почти едновременно с разлистването. Периодът на цъфтеж е май–юни, а на плодоносене: август–септември.

Неизвестно.

Съобществата на източния чинар са включени в Приложение 1 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и Приложение I на Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и дивата фауна и флора (Директива за местообитанията).

Източният чинар е включен и в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature) – с категория „Недостатъчно проучен“ (DD) – Data Deficient.

Видът формира природно местообитание „Гори от източен чинар (Platanus orientalis)“, което е включено в Червената книга на Република България (2015) с категория „Застрашено“.

*Забележка: За описанията на растенията е използвана информация от: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ, София; Определител на растителните видове за оценка на гори с висока консервационна стойност, София, WWF – България, 145 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).